На пръв поглед може би въпросът не буди съмнение. Вероятно и на втори положението не е много по-различно. Учудването ми беше огромно, когато едни господа от етажната собственост показаха изключителната си неспособност да вникнат в нещо толкова очевидно. Затова в следващите няколко реда ще отговоря на този въпрос възможно най-изчерпателно (да не дава Господ да се намерят и други като тях, та да създават проблеми на добросъвестните граждани, които защитават правата си!).
А ето и текста от ЗУЕС, който надхвърли способностите на тези господа да вникнат в смисъла му:
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Интересува ни ал. 2.
Собственик съм на апартамент, в който никой не живее. Мебели там няма. Има само СОТ, който да пази празния апартамент. Аз в този апартамент не влизам дори 20 пъти в годината, което може да се удостовери със справка по месеци от СОТ-а. И все пак тези господа не могат да направят връзката между тези факти и текста на ЗУЕС. Уви, някой ще трябва да направи тази връзка вместо тях...
Да се спрем сега на самото "пребиваване".
На пръво място, пребиваването е едно фактическо състояние. То е свързано с установяването на местонахождението на едно лице на определено място - мястото на пребиваване. Ако това лице не се намира на съответното място, то то не може да пребивава в него.
На второ място, пребиваването е свързано с един определен период от време. Този период следва да е по-продължителен, за да можем да разграничим пребиваването от преминаването. Простото преминаване по коридорите, разходката пред блока или из входа, със сигурност не могат да бъдат считани за пребиваване, защото не отговарят на този втори критерий, а именно продължителност. Следователно пребиваването трябва да е с продължителност от поне някой и друг час, ако не и повече, което трябва да се преценява според конкретния случай.
На трето място, за да пребивава едно лице на дадено място, то мястото трябва да е годно за тази цел. Какво ще рече това? Мястото трябва да е от такова естество, че да може да удовлетвори основни нужди на лицето, така че за времето му на пребиваване на съответното място същото това лице да не изпитва неудобства от своето пребиваване. В случая на апартамент, това ще означава тоалетна, течаща вода и поне някой и друг стол. Не може да се приеме, че жилищни или други помещения без никаква мебелировка са годни за пребиваване. За преминаване може би да, но не и за пребиваване, защото за лицето би представлявало неудобство, което би било трудно съвместимо с предходното изискване за продължителност. Няма логика едно лице да престоява продължително време на едно място, когато това му причинява дискомфорт.
На четвърто място, пребиваването се свързва със знанието на други лица за това обстоятелство. С други думи трети лица трябва да знаят, че пребиваващото лице се намира по-продължително време на това непричиняващо му дискомфорт място, за да могат да осъществят контакт с него. Това изискване обаче е по-скоро субсидиарно спрямо горните, които са съществените за определяне на понятието "пребиваване" по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Разбира се, общите части на етажната собственост не отговарят на горепосочените критерии, така че в чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се има предвид единствено пребиваването в самостоятелен обект, отговарящ на тези изисквания (освен в крайно екзотичната хипотеза на клошар живеещ необезпокояван в коридора или предверието на входа и ползващ за тоалетна градинката пред блока).
Затова, ако имате апартамент или друг самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и пребивавате в него по-малко от 30 дни годишно, то Вие със сигурност не следва да заплащате разноските по чл. 51 ЗУЕС, които, както гласят и допълнителните разпоредби на ЗУЕС:
§ 1. По смисъла на този закон:
11. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
А ако такива са Ви били събрани, то това е неправомерно и Ви се дължи връщане, стига това неправомерно събиране да е извършено след влизането на настоящия текст на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в сила, т.е. след 26 юли 2011 г.
Надявам се, че това изчерпва темата и повече няма да бъдат повдигани от споменатите по-горе господа или други като тях въпроси, чиито отговори са очевидни!
А ето и текста от ЗУЕС, който надхвърли способностите на тези господа да вникнат в смисъла му:
Разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)
Чл. 51. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Интересува ни ал. 2.
Собственик съм на апартамент, в който никой не живее. Мебели там няма. Има само СОТ, който да пази празния апартамент. Аз в този апартамент не влизам дори 20 пъти в годината, което може да се удостовери със справка по месеци от СОТ-а. И все пак тези господа не могат да направят връзката между тези факти и текста на ЗУЕС. Уви, някой ще трябва да направи тази връзка вместо тях...
Да се спрем сега на самото "пребиваване".
На пръво място, пребиваването е едно фактическо състояние. То е свързано с установяването на местонахождението на едно лице на определено място - мястото на пребиваване. Ако това лице не се намира на съответното място, то то не може да пребивава в него.
На второ място, пребиваването е свързано с един определен период от време. Този период следва да е по-продължителен, за да можем да разграничим пребиваването от преминаването. Простото преминаване по коридорите, разходката пред блока или из входа, със сигурност не могат да бъдат считани за пребиваване, защото не отговарят на този втори критерий, а именно продължителност. Следователно пребиваването трябва да е с продължителност от поне някой и друг час, ако не и повече, което трябва да се преценява според конкретния случай.
На трето място, за да пребивава едно лице на дадено място, то мястото трябва да е годно за тази цел. Какво ще рече това? Мястото трябва да е от такова естество, че да може да удовлетвори основни нужди на лицето, така че за времето му на пребиваване на съответното място същото това лице да не изпитва неудобства от своето пребиваване. В случая на апартамент, това ще означава тоалетна, течаща вода и поне някой и друг стол. Не може да се приеме, че жилищни или други помещения без никаква мебелировка са годни за пребиваване. За преминаване може би да, но не и за пребиваване, защото за лицето би представлявало неудобство, което би било трудно съвместимо с предходното изискване за продължителност. Няма логика едно лице да престоява продължително време на едно място, когато това му причинява дискомфорт.
На четвърто място, пребиваването се свързва със знанието на други лица за това обстоятелство. С други думи трети лица трябва да знаят, че пребиваващото лице се намира по-продължително време на това непричиняващо му дискомфорт място, за да могат да осъществят контакт с него. Това изискване обаче е по-скоро субсидиарно спрямо горните, които са съществените за определяне на понятието "пребиваване" по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Разбира се, общите части на етажната собственост не отговарят на горепосочените критерии, така че в чл. 51, ал. 2 ЗУЕС се има предвид единствено пребиваването в самостоятелен обект, отговарящ на тези изисквания (освен в крайно екзотичната хипотеза на клошар живеещ необезпокояван в коридора или предверието на входа и ползващ за тоалетна градинката пред блока).
Затова, ако имате апартамент или друг самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и пребивавате в него по-малко от 30 дни годишно, то Вие със сигурност не следва да заплащате разноските по чл. 51 ЗУЕС, които, както гласят и допълнителните разпоредби на ЗУЕС:
11. (предишна т. 9, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
А ако такива са Ви били събрани, то това е неправомерно и Ви се дължи връщане, стига това неправомерно събиране да е извършено след влизането на настоящия текст на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в сила, т.е. след 26 юли 2011 г.
Надявам се, че това изчерпва темата и повече няма да бъдат повдигани от споменатите по-горе господа или други като тях въпроси, чиито отговори са очевидни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар