Преди няколко минути прочетох тридесет и една точки на някого, който смята да се състезава за вота на българските граждани на предстоящите парламентарни избори. Разбира се, не смятам да посочвам имена. Проблемът е не толкова, че се обещават неизпълними неща, въпреки че немалка част от точките са именно такива. Обещанията са насочени именно към най-наболелите проблеми, към много от онова, което искат протестиращите, което, трябва да признаем, за страна в последно време раздирана от митинги, изглежда добър политически ход. Но само ако си сигурен, че избирателите ти не могат да мислят самостоятелно и че са предразположени да приемат всяко обещание, колкото и абсурдно да е то на практика. Тук ще приведа някои по-общи размишления, вдъхновени от тези популистки тридесет и една точки, но ще се обоснова, за да не изглеждам голословен.
Обещанията за по-качествено образование, за по-добра медицинска помощ, за повече детски градини, за по-високи заплати, за промени в Конституцията и т.н. обхващат наболели теми и широк кръг избиратели. Промени в Конституцията искат много от протестиращите; качествено образование - всички родители; същото се отнася и за детските градини; по-високи заплати и пенсии - пенсионери и повечето граждани; по-добро здравеопазване - всички. Ключовото тук е, че не се казва КАК точно ще стане това и ОТКЪДЕ ще дойдат парите, т.е. от кой ресор ще бъдат взети и какво ще стане с този ресор след това. Същото е и с връщането на данъците върху спестяванията. Ако тези пари са вече разпределени, то какво става с мероприятията, за които са предвидени? Лесно е да обещаеш широко гражданско участие, но трябва да опишеш механизмите, по които то ще се осъществи! Всички тези формулировки, които са предвидени в тридесет и една точки звучат добре. Нещо повече - звучат чудесно! Но са неиздържани и неосъществими в рамките на един мандат. Ако пък бъдат осъществени, то това ще доведе до тежки последици в ресорите, които не са предвидени в тези точки, защото именно от тях ще бъдат взети парите за реализацията на първите.
Други точки са отявлено безсмислени. Примерно детектор на лъжата за лоялност на служителите на МВР и митниците. Детекторът на лъжата не се приема за годно доказателствено средство именно защото е лесно манипулируем (не чак толкова лесно, но не е и много трудно). Да се прилага при подбора на кадри не означава друго освен че в МВР и митниците ще влизат по-изпечени мошеници!
Това, което искам да посъветвам българските избиратели е следното: не се залъгвайте по декларации - всеки ще Ви обещае всичко преди изборите; питайте КАК ще направи това, което Ви обещава и ОТКЪДЕ ще вземе средствата, за да го реализира; не получите ли достатъчно убедителен отговор, то значи имате работа с популист, незаслужаващ Вашето доверие!!!
