Призив към българския народ!

Возя се днес сутринта в трамвай № 5 и слушам как мъж на видима възраст около 70 години коментира нещата от живота. Нищо особено, ще кажете вие, но имаше нещо, което ме накара да пиша тук. Спомняше си за завод "6-ти септември", който сега бил разрушен, превърнат в "конна поляна". Бил инженер, дошъл от село в големия град, следвал в Германия и Франция, а след това станал "строител на социализма". Работа имало за всички, всеки нещо някъде работел и получавал пари за това. Сградите не се рушали, защото винаги имало кой да ги поправи. Около него имаше и други възрастни хора, та и те започнаха да си спомнят за "онова" време, кой в какъв завод и къде е работил, кой къде какво е строил. А ако не своята история, то поне някаква подобна ще разкаже. И това ме накара да се замисля над нещо, което на пръв поглед е очевидно, но може би не го осъзнаваме достатъчно ясно. "Онова" време, колкото и да го критикуват поради липсата на свобода, всеобхватната и силна ръка на Партията (единствената по онова време, а и реално сляла се с държавата), както и други недостатъци, все пак има и своята привлекателност. За мен тази привлекателност е в духа, който и днес видях. Това е дух на строителство, на градеж, на солидарност, накратко това е духът на едно единно общество. Пишейки този коментар в условията на протести срещу правителството на господин Орешарски, на контрапротести срещу протестите, на окупация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", на протести срещу окупацията, то с голямо съжаление констатирам разделението в българското общество. Това е очевидният факт. А неочевидният е, че хората, които още имат съзнанието за общност и са истинските "строители на съвременна България", си отиват. Тези хора са на възраст и с техния край ще си отидат и последните шансове на народа ни да се обедини, ако не осъзнае заплахата. Не са само тези хора, разбира се, но този дух, за който говоря, е най-силен у тях.
Защо говоря така? Протести и контрапротести са еднакво контрапродуктивни - това е народна енергия, която се канализира в непроизводителни, нетворчески действия. Тази народна енергия може да се оползотвори, а не да се хаби. Вместо протести и контрапротести, защо тези хора не се хванат и с доброволен труд не започнат да строят или ремонтират пътища например. Ама те били образовани, ще каже някой. Ами като са образовани, с какво си проличава образоваността им като стоят пред Народното събрание, пред Президентството, пред Министерския съвет или пред Софийския университет и крещят, думкат, скандират. Със същия успех образоваността им ще си проличи като поставят павета, прекопават градинки или запълват дупките по улиците. Да, примерът е силно огрубен, но искам един народ, който не се разпознава като такъв, да се осъзнае. Нямаме време! Ако народът ни не започне да мисли като такъв, то над 1300 години история ще приключат безславно. Това, което поробителят не е успял да стори за 500 годин, ще ни се случи без да имаме враг, ще го направим ние самите - ще се затрием, ще се заличим от лицето на земята. Това ние не можем да го допуснем! Едно или друго правителство, дясно или ляво, това не е от значение. Правителството трябва да бъде националноотговорно. Ако някой иска да предложи нещо градивно, ако иска да промени живота в страната към по-добро, то нека той да действа в рамките на закона, но в диалог с управляващите. Това е и моят призив: не стойте по улиците да скандирате, не окупирайте българските висши учебни заведения, не хабете народната енергия! Нека правителството да си изгради механизъм за предложения и консултации, нека Народното събрание и Министерският съвет да организират широки обсъждания преди приемането на един или друг нормативен акт (по подходящ начин, така че да не се блокира процедурата по приемането)(по този начин ще могат да се отсеят добрите от лошите идеи, но и да се видят предложените нормативни актове от всички страни, с всичките им слабости и съмнителни аспекти), а що се отнася до българските граждани, то тях ги призовавам да участват в обществения живот, но по градивен и по никакъв друг начин. Нека всички се организираме в доброволни инициативи, нека да мислим как да направим живота по-добър, така че да построим отново съвременна България!
Българи, осъзнайте, че нямаме време! Ако цялата нация не се обедини и не се отдаде на производителен труд, ако принципите на справедливост и солидарност не ни станат ръководни принципи, то най-страшното не е, че ще изчезнем като етнос през 2050 г., както ни плашат някои социолози, а че за по-малко от 10 години ние ще се разградим като нация. За мен това, което може да ни спаси са колективни доброволчески инициативи (примерно по проекта "зелена София"), активно СЪТРУДНИЧЕСТВО между управляващи и граждани, зачитане правата на другите, защото който не зачита чуждите права и упражнява своите превратно, действа срещу цялата правна система, действа не само срещу този, чиито права нарушава, но и срещу цялото общество, а така допринася за неговото разединение. И така накратко, за да завърша: СПРАВЕДЛИВОСТ! СОЛИДАРНОСТ! ЕДИНСТВО!
И това трябва да стане скоро... дори веднага...

"НЕ" на окупацията!

Възмутително! Нелепо! Абсурдно... но, уви, факт. Това е накратко "окупацията" на български висши учебни заведения. 
Разбира се, мен лично най-силно ме вълнува съдбата на Софийския университет "Св. Климент Охридски", защото съм негов студент. Въпросът все пак обаче е принципен... Недопустимо е под политически лозунги против едно или друго правителство да се окупира университет. Който и да било, където и да било! Защо?
На първо място, университетът е учреждение, което се занимава с образование и наука, а не с политика. Да се смесват двете е опасно. На науката политиката не може да диктува правила. Науката се развива съгласно свои закономерности, които не се влияят от конюнктурата. Политиката, от своя страна, е извънредно динамична: тя ту изкарва едни лица на сцената, ту други, ту трети, а накрая всичките ги покрива със завесата на забравата или апатията. Ако някой иска да прави политическа кариера, да върви пред Народното събрание и да си скандира там! А защо не и пред Президентството?! Ако не е доволен от решение на Конституционния съд, да протестира пред него. Университетите политически решения не взимат и изобщо не се занимават с политика. Тогава защо е тази "окупация" с чисто политически характер на тези учреждения?! Отговорът е очевиден: за да се вдигне шум, за да се намесят медиите и да покрият с лаври протестиращите - да покажат, че и студентите подкрепят протестите срещу правителството. Да... но само някои студенти... Колко едностранчиво медиите отразяват всичко днес! Как политическите протести взимат за своя жертва науката и образованието, за да постигнат целите си, напук на интересите на обществото (за които ще стане дума в следващия абзац) и най-вече на правата на студентите. А за онези, които искат да учат, какво? Тях някой пита ли ги? Но за това ще стане дума един абзац по-долу...
На второ място, в университетите се разпространяват знания, предава се опит, изграждат се квалифицираните кадри, които един ден да могат да поемат в свои ръце управлението, икономиката, всички сфери на обществения живот. От тяхната днешна подготовка зависят утрешните им качества, зависи и бъдещето на нацията ни. Разбира се, протестиращите не могат да вникнат в тази толкова простичка истина, че без качествени кадри просперитетът на България е немислим. "Окупаторите" толкова далеч напред не виждат. За тях важна е политическата промяна тук и сега, каквито и да са последиците. Това е лошо. Пълна липса на далновидност. Конфуций е казвал: "Ако искаш да осигуриш благополучие на населението за една година, посей ориз! Ако искаш да осигуриш благополучието на населението за десет години, посади дърво! Ако искаш да осигуриш благополучието на населението за сто години, образовай го!" "Окупаторите" изглежда са готови заради едногодишната реколта от ориз да пожертват сто години просперитет на населението. 
На трето място, "окупаторите" нарушават чужди права! Всеки студент има право на образование. Той затова се е записал във висше учебно заведение след успешно издържани изпити, затова е платил и такси, купил си е учебници, направил си е някакви планове за живота, в които е било заложено и това време за учене. Фактическите действия на "окупаторите" лишават студентите от това тяхно право (да получават образование), а следователно и тези действия сами по себе си са противоправни. Основание за това разсъждение можем да намерим на най-високо ниво - в основния закон на Република България - Конституцията:

Чл. 53. 
(1) Всеки има право на образование.
Чл. 58. 
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

И така, от една страна, всеки има право на образование според КРБ, а, от друга страна, всеки е длъжен да спазва и изпълнява КРБ, законите и да зачита правата и законните интереси на другите. "Окупаторите" накърняват конституционното право на студентите на образование, а по този начин нарушават и разпоредбите на КРБ. За какво правосъзнание и изобщо за какво гражданско съзнание могат да говорят хора, които нямат никакви угризения, че нарушават чужди права?! Това си е чиста проба лицемерие!

Така наречената "окупация" не е нищо повече от лицемерно политиканстване, от което не страда никой друг освен българските образование и наука. Политическата класа това не може да я трогне, но със сигурност нарушава правото на студентите на образование. Това е нарушение на КРБ, което не може да бъде оправдано по никакъв начин. Защото да се оправдава едно правонарушение с целесъобразност, какъвто е случаят, означава изобщо да се отрече правото като регулатор на обществените отношения и да се отвори път пред безправието, пред "законите на джунглата" и хаоса в обществото. Това е недопустимо и трябва всеки български гражданин, отговорен пред себе си, своето съзнание и своя народ да излезе в защита на правото, образованието и науката! "НЕ" на окупацията!