Возя се днес сутринта в трамвай № 5 и слушам как мъж на видима възраст около 70 години коментира нещата от живота. Нищо особено, ще кажете вие, но имаше нещо, което ме накара да пиша тук. Спомняше си за завод "6-ти септември", който сега бил разрушен, превърнат в "конна поляна". Бил инженер, дошъл от село в големия град, следвал в Германия и Франция, а след това станал "строител на социализма". Работа имало за всички, всеки нещо някъде работел и получавал пари за това. Сградите не се рушали, защото винаги имало кой да ги поправи. Около него имаше и други възрастни хора, та и те започнаха да си спомнят за "онова" време, кой в какъв завод и къде е работил, кой къде какво е строил. А ако не своята история, то поне някаква подобна ще разкаже. И това ме накара да се замисля над нещо, което на пръв поглед е очевидно, но може би не го осъзнаваме достатъчно ясно. "Онова" време, колкото и да го критикуват поради липсата на свобода, всеобхватната и силна ръка на Партията (единствената по онова време, а и реално сляла се с държавата), както и други недостатъци, все пак има и своята привлекателност. За мен тази привлекателност е в духа, който и днес видях. Това е дух на строителство, на градеж, на солидарност, накратко това е духът на едно единно общество. Пишейки този коментар в условията на протести срещу правителството на господин Орешарски, на контрапротести срещу протестите, на окупация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", на протести срещу окупацията, то с голямо съжаление констатирам разделението в българското общество. Това е очевидният факт. А неочевидният е, че хората, които още имат съзнанието за общност и са истинските "строители на съвременна България", си отиват. Тези хора са на възраст и с техния край ще си отидат и последните шансове на народа ни да се обедини, ако не осъзнае заплахата. Не са само тези хора, разбира се, но този дух, за който говоря, е най-силен у тях.
Защо говоря така? Протести и контрапротести са еднакво контрапродуктивни - това е народна енергия, която се канализира в непроизводителни, нетворчески действия. Тази народна енергия може да се оползотвори, а не да се хаби. Вместо протести и контрапротести, защо тези хора не се хванат и с доброволен труд не започнат да строят или ремонтират пътища например. Ама те били образовани, ще каже някой. Ами като са образовани, с какво си проличава образоваността им като стоят пред Народното събрание, пред Президентството, пред Министерския съвет или пред Софийския университет и крещят, думкат, скандират. Със същия успех образоваността им ще си проличи като поставят павета, прекопават градинки или запълват дупките по улиците. Да, примерът е силно огрубен, но искам един народ, който не се разпознава като такъв, да се осъзнае. Нямаме време! Ако народът ни не започне да мисли като такъв, то над 1300 години история ще приключат безславно. Това, което поробителят не е успял да стори за 500 годин, ще ни се случи без да имаме враг, ще го направим ние самите - ще се затрием, ще се заличим от лицето на земята. Това ние не можем да го допуснем! Едно или друго правителство, дясно или ляво, това не е от значение. Правителството трябва да бъде националноотговорно. Ако някой иска да предложи нещо градивно, ако иска да промени живота в страната към по-добро, то нека той да действа в рамките на закона, но в диалог с управляващите. Това е и моят призив: не стойте по улиците да скандирате, не окупирайте българските висши учебни заведения, не хабете народната енергия! Нека правителството да си изгради механизъм за предложения и консултации, нека Народното събрание и Министерският съвет да организират широки обсъждания преди приемането на един или друг нормативен акт (по подходящ начин, така че да не се блокира процедурата по приемането)(по този начин ще могат да се отсеят добрите от лошите идеи, но и да се видят предложените нормативни актове от всички страни, с всичките им слабости и съмнителни аспекти), а що се отнася до българските граждани, то тях ги призовавам да участват в обществения живот, но по градивен и по никакъв друг начин. Нека всички се организираме в доброволни инициативи, нека да мислим как да направим живота по-добър, така че да построим отново съвременна България!
Българи, осъзнайте, че нямаме време! Ако цялата нация не се обедини и не се отдаде на производителен труд, ако принципите на справедливост и солидарност не ни станат ръководни принципи, то най-страшното не е, че ще изчезнем като етнос през 2050 г., както ни плашат някои социолози, а че за по-малко от 10 години ние ще се разградим като нация. За мен това, което може да ни спаси са колективни доброволчески инициативи (примерно по проекта "зелена София"), активно СЪТРУДНИЧЕСТВО между управляващи и граждани, зачитане правата на другите, защото който не зачита чуждите права и упражнява своите превратно, действа срещу цялата правна система, действа не само срещу този, чиито права нарушава, но и срещу цялото общество, а така допринася за неговото разединение. И така накратко, за да завърша: СПРАВЕДЛИВОСТ! СОЛИДАРНОСТ! ЕДИНСТВО!
И това трябва да стане скоро... дори веднага...
Защо говоря така? Протести и контрапротести са еднакво контрапродуктивни - това е народна енергия, която се канализира в непроизводителни, нетворчески действия. Тази народна енергия може да се оползотвори, а не да се хаби. Вместо протести и контрапротести, защо тези хора не се хванат и с доброволен труд не започнат да строят или ремонтират пътища например. Ама те били образовани, ще каже някой. Ами като са образовани, с какво си проличава образоваността им като стоят пред Народното събрание, пред Президентството, пред Министерския съвет или пред Софийския университет и крещят, думкат, скандират. Със същия успех образоваността им ще си проличи като поставят павета, прекопават градинки или запълват дупките по улиците. Да, примерът е силно огрубен, но искам един народ, който не се разпознава като такъв, да се осъзнае. Нямаме време! Ако народът ни не започне да мисли като такъв, то над 1300 години история ще приключат безславно. Това, което поробителят не е успял да стори за 500 годин, ще ни се случи без да имаме враг, ще го направим ние самите - ще се затрием, ще се заличим от лицето на земята. Това ние не можем да го допуснем! Едно или друго правителство, дясно или ляво, това не е от значение. Правителството трябва да бъде националноотговорно. Ако някой иска да предложи нещо градивно, ако иска да промени живота в страната към по-добро, то нека той да действа в рамките на закона, но в диалог с управляващите. Това е и моят призив: не стойте по улиците да скандирате, не окупирайте българските висши учебни заведения, не хабете народната енергия! Нека правителството да си изгради механизъм за предложения и консултации, нека Народното събрание и Министерският съвет да организират широки обсъждания преди приемането на един или друг нормативен акт (по подходящ начин, така че да не се блокира процедурата по приемането)(по този начин ще могат да се отсеят добрите от лошите идеи, но и да се видят предложените нормативни актове от всички страни, с всичките им слабости и съмнителни аспекти), а що се отнася до българските граждани, то тях ги призовавам да участват в обществения живот, но по градивен и по никакъв друг начин. Нека всички се организираме в доброволни инициативи, нека да мислим как да направим живота по-добър, така че да построим отново съвременна България!
Българи, осъзнайте, че нямаме време! Ако цялата нация не се обедини и не се отдаде на производителен труд, ако принципите на справедливост и солидарност не ни станат ръководни принципи, то най-страшното не е, че ще изчезнем като етнос през 2050 г., както ни плашат някои социолози, а че за по-малко от 10 години ние ще се разградим като нация. За мен това, което може да ни спаси са колективни доброволчески инициативи (примерно по проекта "зелена София"), активно СЪТРУДНИЧЕСТВО между управляващи и граждани, зачитане правата на другите, защото който не зачита чуждите права и упражнява своите превратно, действа срещу цялата правна система, действа не само срещу този, чиито права нарушава, но и срещу цялото общество, а така допринася за неговото разединение. И така накратко, за да завърша: СПРАВЕДЛИВОСТ! СОЛИДАРНОСТ! ЕДИНСТВО!
И това трябва да стане скоро... дори веднага...
Да не би Ленин да е променил нещо като си е сътрудничил с управляващия елит в Русия?
ОтговорИзтриванеДа не би Маркс да е предвиждал солидарността и еманципацията на човеците да настъпят еволютивно, а не РЕволютивно?
Солидарност не се постига със сътрудничество, единство - чрез бездушие, справедливост - чрез упование на "тихото мнозинство".
Колкото и да е благороден призива ти, понякога има каузи, за които си струва да се изправиш, да поведеш и да рискуваш да нарушиш единството.
В наши дни е много тъжно да се наблюдава, как хора неразбиращи за какво точно става въпрос, без да се замислят, обвиняват в своите нещастия точно „Онова“ време, обединявайки под този общ знаменател огромно количество съвсем несвързани неща. „Онова“ време в нашата държава стана олицетворение на злото, а всеки неграмотник с елементарно обяснение на ситуацията, „герой“ гордо борещ се със системата. Всички си обясняват ситуацията по начин , изгоден само на самите тях и много не ги интересува дали това е истина или не, важното е да звучи достатъчно добре в техните уши. Напоследък разговарях с много колеги, придържащи се към различни позиции по отношение на протестите. За съжаления тези, които бяха с противоположно на моето мнение, не бяха склони към диалог и показаха своята нетърпимост към всякаква критика. Толкова жалко, защото един от лозунгите им е прозрачност и свобода на словото. И словото в действителност е свободно, но ако им говориш само неща, които на тях им харесват. Любимата ми част от цялата тази история, е че те не протестират само против управляващото правителство, а за смяна на целият политически елит и политическата система. Един преход не ви беше достатъчен, време е да направим още един “Restart”на държавата.?!
ОтговорИзтриванеОще веднъж ще се върна към факта, че един от основните доводи за гражданското недоволство, е че „Онези“ хора от „Онова“ време са узурпирали властта. Толкова захласнати в своята борба против „злото“, не забелязват как самите те се превръщат в злодеи! Или резултата оправдава методите? А методите са абсолютно същите, като на тези срещу които уж се борите. Да се разруши всичко постигнато и да се почне на ново в пепелта на старата държава, искам да ви информирам, че това си е чисто болшевишки метод пропагандиран още от батюшка Ленин. Не съм съгласен с всичко, което се случи в това наше минало, но не съм и сляп за да заявявам категорично, че всичко е било лошо и порочно(както някои обичат да казват). Защо трябваше в годините на прехода така да осакатим образованието, здравеопазването и селското стопанство?! Защо не можахме да приемем положителните страни на тази система и да се регулират само сферите, в който очевидно държавата се нуждаеше от модернизация?! Напълно ми е ясно, че както и във всички бивши Съветски републики и в България се наблюдаваше приватизирането на държавна собственост на безценица, а след това наглото и „рециклиране“, от което някой си пълни джоба, а страда държавата и нейната икономика.
Продължение ------>
продължение ------>
ОтговорИзтриванеКато цяло, ние българите обичаме да изпадаме в крайности. Искаме всичко и сега, да нямаме нищо общо с миналото, а ако може то да бъде изтрито от страниците на историята ще бъде най-добре. И за такива имам идеалното решене, да си намерим един Моисей, да ни разхожда 40 години по някоя пустиня и накрая да сме нов народ започващ от нулата. Кажете ми, това ли е вашият идеал? Моля ви се , четете повече литература, създайте собствено мнение и не се поддавайте толкова лесно на манипулации. Показали по телевизията някой си бивш член на БКП, който без капка срам казва: „ Аз винаги съм бил против системата, просто нямах избор“, а вие му вярвате, о горкия човечец. Двуличието на някои хора няма граници! Добре де, „Онова“ време беше 100% лошо, трябва да бъде напълно изкоренено. А тази порнография, наречена „Преход“, повече ли ви допадна? Виновни са хора, които са го сторили и ние, че го допуснахме, не са ви виновни „Онези“ времена. Нямам намерението да пропагандирам колко е било добре преди. Имало е както отрицателни, така и положителни страни на системата. Сега поглеждайки към миналото, можем да кажем, че се унищожаваше всичко наред и не остана нищо позитивно, но се съхраниха достатъчно отрицателни страни и почти всички те са в манталитета на народа. Естествено никой не би признал за себе си, че има нещо общо с това, но погледнете по-внимателно. Дали методите, които използвате не са на тези същите, които така прибързано и общо събирателно обвинявате в своите нещастия! „Те комунистите виновни“, да ви светна комунистите като такива не управляват в България от началото на 90те, престанете да го използвате това като оправдание на всичко случващо се. „В такъв случай, бившите комунисти са виновни?“, те почти всички са бивши ако питате мен! И това не е оправдание. Ако искате да намерите виновен, еми кажете „Ние сме виновни, народът“! Не прехвърляйте отговорността на други. Както се казва всеки народ си заслужава управляващите и нямам в предвид сегашното правителство, а всички правителства от началото на прехода, всички допринесоха за действителността в която живеем. А това което правите в момента със своите протести не е нищо друго освен опит да прехвърляте вината на някой друг, защото не можете да признаете собствените си грешки и този делириум в който се намирахте всички тези години!
Огняне, прочетох ти коментара на моята статия и на написания след нея коментар. Браво! Много добре си се изказал! Напълно съм съгласен с теб и за прехвърлянето на отговорността, и за тоталното отричане на всичко от "онова" време, та отричащите да блеснат като новите лидери, като чисти, честни и т.н., несвързани с компрометирания режим. Съгласен съм и с това, че си изграждат този образ, за да могат да си позволяват всякакви своеволия и безчинства. Ако мисленето на повече хора беше насочено не към идеологически шаблони, насаждани с години, а към истински стойностните неща, които трябва да се променят, но и към правилните начини това да стане, то България щеше с бързи темпове да тръгне прогресивно напред и нагоре. Уви, когато това осъзнаване стане, ако изобщо стане, вероятно вече ще бъде късно... Все пак още веднъж БРАВО!
ОтговорИзтриванеНаистина е много хубаво да види човек, че има още хора които мислят по този начин! Мога да кажа само БРАВО и дано думите ви стигнат надалеч! Браво!
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеОгняне, мисля че в момента бориш мними дяволи - целта на протестите и дебатите около тях е не да квалифицират "онова" време като "добро", "зло", "криво" или "ляво". Протестите казват, че "онова" време е било тогава, управлявано от "онези" хора. Сега е нашето време и "онези" хора нямат място в него - нека си останат в миналото - там никой няма да ги безпокои.
ОтговорИзтриванеВместо да виждаш деструктивното в протестите, се замисли дали някога, някъде в политическата история на човечеството, нещо добро е ставало чрез вътрешна еволюция на политическата система?
НАЦИЯТА ни е виновна за това, че допусна 23г. фиктивен, медиен преход.
Дори да има нов такъв, от което явно много те е страх, този път той няма да е кух, защото от другата страна ще има едно общество, което малко или много е възприело европейските демократични ценности и е осъзнало (поне част от него) ролята на суверен в собствената си държава.
И все пак не получих отговор на въпросите от първия коментар.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеС протести и окупация държава не се оправя, най-много да бъде парализирана, а от това губят всички. Опитите от улицата да се диктуват правилата, да се отрече конституционната парламентарна демокрация (защото да се иска свалянето на едно правителство, дошло по законоустановения ред, избрано от Народното събрание, е точно това - незачитане на принципите на демокрацията и вота на българските граждани) - всичко това подкопава реда в обществото и единството на нацията. След избори винаги ще има недеволни, които да могат да мобилизират протестиращи, но ако всеки път правителството пада в резултат на такива акции, то ще се стигне до анархия и постоянно провеждане на избори. За да не стане това, има ред, който е законоустановен. Правителството следва да бъде на власт, докато се ползва с доверието на мнозинството в парламента, което го е избрало. Изглежда много хора не са съгласни с основните принципи на парламентарната демокрация, в която живеем, но тези принципи защитават интересите на обществото като цяло, а не на една или друга група. И колкото и да не им харесва на протестиращите и на окупаторите, колкото и да искат да стане тяхното без да се съобразяват с другата част от обществото, законите ни пазят правопорядъка, стабилността и общото благо. Докато гореспоменатите групи не проумеят това, то те ще продължат да имат опозиция в лицето на всички, които искат да защитят законността и правата си, сред които на първо място с оглед на настоящата ситуация е правото на образование, което окупаторите нарушават.
ОтговорИзтриванеЗдравейте, Симо!
ОтговорИзтриванеПишете, че не сте получили отговор на първия си коментар. Така е, за което се извинявам. Ще Ви отговоря тук. Давате ни за пример Ленин и Маркс. Знаете, че основата на пролетарската революция е пролетариатът, а в България той е малка група; знаете, че пролетарската революция се оснвовава на насилие, а това винаги води до много страдания и социалната цена е крайното противопоставяне на класите в рамките на обществото, в което се вдигне тази революция (и на международно ниво, ако говорим за всемирната пролетарска революция); знаете също така, че след като се установяват сходни режими след такива революции в много страни, то с течение на времето тези режими или еволюират и правят преход по мирен път към демокрация, или биват сваляни от власт, а изключенията са рядкост. Стремежът към радикална промяна е винаги актуален, защото никой не иска да чака еволюцията на обществото, която не се знае и колко дълго ще продължи, но социалната цена е страшна. Не можем да позволим революция в България, обществото е разделено и това ще означава гражданска война. Това, според мен, е неоправдано проливане на братска кръв. Недопустимо е! Марксистко-ленинските (а нека да споменем и маоистките организации) по света са почти навсякъде в упадък и това е така, защото обществата узряват за нови механизми за промяна вътре в тях, по ненасилствен начин. При Ленин, при Председателя Мао, при Бела Кун и много други, ситуацията е била различна. Тя е била нетърпима, но и непроменима, защото е трябвало да се свали една или друга диктатура, защото е имало класово разслоение, защото обществата са били много по-поляризирани от съвременните такива. При нас такива условия няма. Затова, според мен, принципно сте прав. Има каузи, които са много високи и те трябва да се осъществят. Но с методите не съм съгласен. Вярвам, че тези каузи могат да се осъществят в рамките на законите на Република България и че по тях може да се постигне политическо съгласие и да се разработят механизми, посредством които да се осъществят, но без насилие и без повече вътрешно противопоставяне. И така, уважаеми Симо, надявам се, че това е задоволителен отговор на Вашия първи коментар. Благодаря Ви, че взимате участие в дискусията, защото това показва, че не сте равнодушен, без значение, че позициите ни относно средствата се разминават!
Неотдавана пътувах из Балкана, и се замислих какво ще остави моето поколение на България. Причината беше много проста – пътищата, които и днес свързват Северна и Южна България са построени от моя дядо, буквално е взривявал скали, за да се проправи пътя. Той, със собствените си знания, умения и най-важното – със собствените си ръце е изградил материална ценност, което остава за нас и за хората след нас.
ОтговорИзтриванеА ние?
„Онова” време е било трудно! По-трудно от нашето, след война, сред недоимък, но в хората е имало живот и енергия. И те са градили!
Разбирам, че си усетил именно този дух в старите, вече сломени хора. Представи си болката им – от това, че всичко създадено, за което са отдали живота си е разрушено и заграбено от няколко човека. А те... мизерията, в която живаят надали е най-голямата им болка.
Нямаме оправдание.
Имаме отговорност!
Но...
Не разбирам протестите. Искат оставка, искат отново да се разрушава... само че – докъде може да стигне разрушението? Колко още може да се руши?
Иска ми се вместо оставка да искаха от правителството конкретни промени – в избирателния закон, например. По жизнено важни въпроси като концесиите, например. За да може да се предвижим напред от тази нулева точка на разрушението. И като видят, че турската или социалистическата партия действително работи против интересите на България – да поискат забраната й или отстраняването й за 10 години от участие в избори. Има какво да се направи.
А протестите в днешния си вид са безсмислени!
Те служат за приспиване на бдителните, за изместване на истинските проблеми и дават вид, че нещо се прави. Внушават обреченост.
Защото какво всъщност се променя с тях? НИЩО!
Личната отговорност се заменя с обществената безотговорност на протестиращите.
Но!
Достатъчно е да се излезе извън София за да се почувства, че духът на България е жив!
Наистина!
Знам го, чувствам го, нося го!
Хората са добри. Хората са солидарни, Хората са единни.
Ако не им се пречи активно, са способни да възстановят нашата България.
Сме способни да възстановим нашата България!
Богата земя, истински хора, сила и енергия. Имаме ги. Наши са.
Знаем, че ние българите сме индивидуалисти, че трудно работим заедно, само че – това не е недостатък, а напротив, именно различието, уникалността на всеки от нас дава богатството на идеи, способности, таланти.
И представи си само – цялото това богатство, енергия и желание за градеж да се насочи да работи за доброто на България!
Отговорността е наша!
Нужни са дела.