Отврат в центъра на София. Достатъчно!

"Когато си отидат отвратените, остават отвратителните"

Радой Ралин

Днес (24 юли 2015 г.) между 20:00 ч. и 21:00 ч. се разхождахме с Мина в самия център на София - по булевард Мария Луиза между булевард Александър Стамболийски и Лъвов мост. Тя си купи сладолед, много рекламиран напоследък, и решихме да седнем в градинката на Софийската баня, за да го изяде на спокойствие. Лесно си намерихме пейка, в самия край на градинката на изхода към метрото. До нас на съседната пейка бяха седнали жена с малко момиченце и доста по-възрастна дама, вероятно бабата на детето. Та първите няколко минути минаха доста спокойно. 

След това от другата страна на фонтана, откъм Софийската баня, едно момче от ромски произход и един юноша от същата етническа група започнаха да си подават топка. После топката беше заменена от празна бутилка за минерална вода от литър и половина. След това отидоха на фонтана и напълниха шишето с вода. От някое кошче извадиха и двулитрова пластмасова бирена бутилка. Напълниха и нея. Започнаха да си подхвърлят бутилките над фонтана. Понякога ги улавяха, а друг път - не и тогава шишетата падаха на паважа близо до пейките и стоящите там хора - основно възрастни. Един възрастен пълничък мъж с малко бяло кученце и затруднени движения им направи забележка. Започнаха да му се подиграват. Дойде и някакъв мъж от ромски произход (мърляв, с шкембе, стърчащо от възкъсата му тениска), който се присъедини към двамата смутители на реда и възрастният човек си отиде, след като видя, че нищо не може да направи, а най-вероятно и нещо лошо може да му се случи. Накрая тази сплотена групичка (тримата роми) заряза едната бутилка във фонтана и взе пълната двулитрова със себе си, като продължи подмятането й. На няколко пъти бутилката падна опасно близо до възрастните хора на пейките.

"Ще им направя забележка" - възкликнах, след като вече търпението ми, което никога не е било в кой знае какви запаси, се беше поизчерпало.

"Недей" - ми каза тихо Мина. За момента продължих само да ги наблюдавам и у мен да се трупа гняв.

Нямаше нито един представител на органите на реда. На толкова централно място в София, на не повече от петдесет метра от изхода на метрото, на по-малко от десет метра от входа на Софийската баня и от други ключови сгради в София, някакви типове подхвърляха наляво-надясно поне двукилограмов предмет, който по всяко време можеше да удари някого по главата и да го нарани, ако не и нещо по-лошо. Всичко това - посред бял ден. Хвърляха си боклуците във фонтана, вадеха нови от кошчетата. Виждал съм ги да уринират във фонтана и в храстите зад пейките. И няма кой да ги спре! Няма кой да им направи забележка! Сякаш те са над законите, над морала, над всичко! И съм сигурен, че точно така се и чувстват. Знаят, че никой няма да ги санкционира, защото хората се страхуват. И не е като да няма от какво! Представителите на ромската етническа група се събират на големи множества именно в тази градинка. Какво ще се случи някому, ако се опълчи на един от техните? Както няма охрана, както никой дори за една бутилка не им прави забележка... Като нищо ще се съберат и ще пребият този, който им е крив с нещо! И всичко това в центъра на София! Нито един охранител! Но да продължа с историята си...

В един момент започнаха да ритат бутилката. У мен се натрупваше все по-силно негодувание. Мина ме беше спряла още на два пъти да отида и да се опитам да ги накарам да престанат. След едно от ритванията бутилката премина опасно близо до малкото дете и двете дами на съседната пейка и на десетина сантиметра от нас с Мина, когато аз протегнах левия си крах и я спрях в полета й. Бързо скочих от пейката, взех бутилката и със замах я наврях в кошчето до пейката ни. Обърнах се към ромите и полуизвиках:

"Достатъчно!"

Доста хора се обърнаха в посока към мен. Ромите застинаха на местата си, макар че явно се бяха ориентирали към приближаване и взимане отново на бутилката. Погледът ми трябва да е бил достатъчно красноречив, че това просто няма да се случи. Мъжът с шкембето започна някакво мърморене:

"Какво си се превъзбудил толкова. Спокойно бе... Много си се възбудил нещо... Виж са къв си..."

Но не се приближиха. Отидоха си някъде, където не можех да ги виждам вече. Поне за момента идиотските им "игри" бяха прекратени. Но докога?

Мина не ги изпусна толкова бързо от погледа си. За мен работата беше приключила.

"Искам да си ходим" - каза тя.

"Когато кажеш" - отговорих й, тъй като си беше изяла сладоледа и ми беше безразлично къде ще продължим да се разхождаме.

"Веднага!"

И тръгнахме. Пресякохме през подлеза и седнахме на една пейка на улица Пиротска. Мина ми каза, че се е уплашила, че ще дойдат и други и ще ни нападнат. 

"Е, теб нямаше да те бият. Нищо не си им направила!" Опитах да се пошегувам, но шегата не беше на място. 

"Добре де, кажи, че не бях прав! Кажи, че не постъпих правилно! Ако всички си мълчат и никой не им направи забележка, те ще продължават. А ако бутилката беше ударила някого по главата?! Ако беше момиченцето на съседната пейка?! Какво тогава? Ако никой не ги спре, те ще продължат да правят, каквото си искат, и ще си мислят, че всичко им е позволено! Трябва да бъдат спрени" - емоционалното ми изказване произтичаше от обстоятелството, че за мен правотата ми беше безспорна и очевидна, а чувството за безнаказаност на тези и на много други роми в същата тази градинка, безчинстващи там по всяко време на деня, направо ме отвращаваше.

"Прав си. Но ако дойдат и другите като тях? Тогава кой ще ти помогне? Не видях охрана, а се съмнявам някой да се намеси на твоя страна... Най-много на тяхна" - посочи Мина.

Може и да си прав, но ако те пребият заради правотата ти, то освен контузии, а в по-лош случай и ковчег, нищо не печелиш от нея. Защитаваш справедливостта, защитаваш доброто, а накрая изниква една тумба с тояги, бутилки и разни режещи предмети и те... Може би добре направихме, че си тръгнахме. Но това, разбира се, не беше краят на историята.

След няколко минути тръгнахме към Лъвов мост. В близост до Халите някакъв представител на ромската етническа група се движеше сравнително неадекватно пред нас. Известно време ходихме зад него, а после го изравнихме. Мръсна, спластена кафява коса, вонящ черен потник, панталони, чийто цвят не може дори да се предположи, и джапанки. Изведнъж откъм него се чу стряскащ звук. Мина подскочи, а аз се обърнах. Този тип късаше всякакви плакати и лепенки, включително от кофите за разделно събиране на отпадъците. Дадохме му преднина, защото се държеше неадекватно. Изведнъж стана агресивен. Удари по една телефонна кабина с юмрук. Стъклото издържа. Деляха ни вече десет метра. Обърна се към нас. Започна да размахва застрашително ръка и да псува. Застанах между него и Мина. Не се върна назад, но гледаше към нас и псувните му ставаха все по-силни.

"Мисля, че не псува някого конкретно" - прошепнах на Мина гледайки относително неадекватните му движения и тя ми кимна.

Мърлявият псуващ тип продължи напред, обръщайки се от време на време да попсува в наша посока. Деляха ни двадесет метра. Пресече. Чак тогава разбрахме, че всъщност се е припознал и псува именно Мина. Малко по-късно го изгубихме от поглед, макар че го чувахме как удря стълбове и телефонни съоръжения. 

Стигайки до Лъвов мост, непосредствено до една баничарница заварихме групичка от шестима роми и две жени от същия етнос. От разговора на жените стана ясно, че са проститутки, като едната доста заплашително се беше приближила към другата и ръкомахаше като човек, който е на границата на физическата саморазправа. Спорът беше за клиент, който бъдещата жертва на физическата саморазправа уж била "откраднала". Мъжете само гледаха и не се намесваха.

Изпратих Мина до ресторанта, където бяха туристите й, а след това отидох в "Била" на Лъвов мост. След като бях напазарувал, на излизане от супермаркета, станах свидетел на това как охранителят на магазина се опитваше да се разбере с клиент, който беше ритал рафтовете и стоките в магазина, поради което и беше изведен от същия този охранител. Накрая охранителят беше отзован от управителката на магазина, за да не се стигне до агресия от страна на изгонения клиент.

С това неприятните преживявания в центъра на София приключиха. Но не бяха малко. В рамките на по-малко от час посред бял ден се бях нагледал на всякакви отвратителни постъпки - някои, като подмятането на бутилката в градинката и развяващия се наляво-надясно псуващ тип, опасни за здравето и живота на гражданите, други, като хвърлянето на боклуци във фонтана и на паважа, отвратителни, а трети, като проститутките, спорещи за клиент, морално неприемливи. Нито един охранител! Никаква грижа за съвестните граждани! Никаква защита за тях и правата им!

Столицата ни не е безопасно място. Напротив! Дори посред бял ден се разхождат безчинстващи типове, които са над закона, над всичко и над всекиго. И всичко това - защото никой не ги спира. Всичко им е позволено, включително и да бъдат над всичко. Това е беззаконие. Тук не правя разлика между представителите на различните етнически групи. Нарушителите са ми еднакво противни без значение от това обстоятелство. Но истината е, че всички отвратителни постъпки бяха извършени от роми, а и колкото пъти съм ставал свидетел на такива в този участък - все такива са нарушителите. Фактите са си факти. Статистиката сочи, че на ромите рядко им се прави забележка, че те по-често нарушават обществения ред, отколкото представителите на другите етнически групи, че сред тях битовата престъпност е по-висока и т.н. (А и сигурно сте ставали свидетели как в градския транспорт българите ги проверяват за карти и билети, а ромите биват тактично подминавани от контрольорите.) Цифрите са си цифри и никой не може да ги обвинява в расизъм, ксенофобия или в каквото и да било. На тях им е безразлично. Те са просто цифри и отразяват факти.

Но беззаконието в самото сърце на столицата е повече от обезпокоително. Това е недопустимо! София, бидейки град, сигурността в който е меко казано съмнителна, а на места и отсъстваща, не заслужава да бъде европейска столица нито на спорта, нито на каквото и да било. Щом властта не може да осигури сигурността на своите граждани, как ще я осигури за гостите на столицата? Никак. Сигурност няма, закони няма, отвратените си отиват или си траят, затова отвратителните остават и процъфтяват.

Преди време по новините обявиха, че националистически групировки създавали отряди за самоотбрана. Веднага някои ги обвиниха в расизъм. Не мога да коментирам специално за тези групировки, но това ме наведе на следните мисли. Щом властта не може да гарантира живота и здравето на гражданите си, то същите тези граждани могат... Не! Длъжни са да гарантират сами своите живот и здраве, тъй като тези две ценности са абсолютни. Власт, която не ги обезпечава, не е в полза на народа и няма смисъл да съществува. Гражданите трябва да могат да се защитят. И те могат да го направят. 

Отрядите за самоотбрана не противоречат на закона. Напротив! Правната им основа е чл. 12 НК:

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Затова отряди (за неизбежна отбрана), които патрулират и се намесват в случай на противоправно нападение срещу някого, за да спасят живота и здравето на този някого, не са противоправни. Тези отряди, при липса на грижа от страна на държавата и общината за собствените им граждани, са единствената алтернатива за гарантиране на абсолютни ценности като живот и здраве. 

Но е крайно необходимо и да не си затваряме очите за безобразията! Да ги препятстваме, когато и както можем.  Да прилагаме законите еднакво за всички, а не избирателно (на етнически принцип). Но трябва и да се чувстваме сигурни, че нашата правота и чувството ни за справедливост няма да ни спечелят само болки и страдания... 

Нека всички се отвратим, за да покажем на отвратителните, че нямат място в цивилизованото гражданско общество, което ще изградим!

Илинден – ден за обновление

Православният празник Илинден се свързва с разказа за делата на Свети пророк Илия. Тази информация е лесно да бъде намерена от всекиго в Интернет, но все пак ще я представя в изключително съкратен вид като пролог към същността на настоящата статия.

            Свети пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към Истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав. По това време Ваал (телецът) бил смятан за божество на природата, отговарящо за дъжда, гръмотевиците (по подобие на гръцкия Зевс) и росата. Служението пред този демон се изразявало в мазохистични ритуали (достигащите екстаз жреци постигали това състояние като наранявали китките и ръцете си до кръв), често придружавани от човешки жертвоприношения - в повечето случаи на деца. Пророкът предизвиквал от името на Яхве не само него (Ваал), а и Езавел, жреците ѝ, Ахаав и цял Израел. Ваал е езическо финикийско божество, което отговаря за различни стихии в различните периоди от съществуването на финикийската цивилизация.

            Защо пиша всичко това? Защото днес, когато в Украйна киевската хунта продължава да избива мирните жители на Донецката народна република (ДНР) в нарушение на международните договорености и човечността, когато в родната ни страна огромен процент от населението живее под прага на бедността, когато ценностите са дотам изкривени, че единствената непроменена „ценност” са парите и материалните ценности, то на нас ни е нужно да се борим срещу идолопоклонничеството. Под идолопоклонничество разбирам материалната страна, ламтежа за богатства, който дотам е заслепил управляващите, че те са продали онова, което не може и не бива да се продава – съвестта си, народа си и страната си. Солидарността, справедливостта, братството между хората са брутално стъпкани от копитата на Златния телец. Един идол, който заменя истинските ценности, които са непреходни за всяко човешко общество, защото именно благодарение на тях това общество съществува, с псевдоценностите на олигархията. Ако не се върнем към истинните ценности и, което е по-важното, ако не ги защитим, то с нас като народ е свършено.

            Днес честваме Илинден, но и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. То е пример за това как един народ, осъзнал като безспорна ценност своето обединение, е бил готов да даде хиляди жертви в името на тази цел. За съжаление това е и показателно за факта, че днес този народ в голямата си част е склонен да гледа пасивно как традиционните му ценности биват погребвани и дори да се радва на тяхното погребение, затрупвайки мъката и гузната си съвест с долари и евро. Аз не призовавам към въоръжено въстание срещу управниците и техните кукловоди извън нашите граници. Не призовавам към проливането на кръв, защото човешкият живот е свещен. Но аз със сигурност призовавам към революция. Но революция морална и духовна, а не въоръжена. От социален взрив никой няма да спечели освен враговете на българския народ. Народът ни измира, а гражданска война само би ни обезкръвила още повече, което би позволило на чужди сили по-лесно да се наложат у нас. Те вече са се наложили, диктуват ни и вътрешната, и външната политика. Изправят ни срещу традиционните ни приятели и партньори, за да нямаме опора, когато решат да ни превземат (диктаторите на нашата политика). Но не всичко е загубено! Какво разбирам под духовна революция?

На 18-ти юли 2015 г. отбелязахме 178 години от рождението на Апостола. Поне има една историческа фигура, която ни обединява като българи. Заветите на Васил Левски и на националноосвободителното движение не бива да се забравят. Толкова дълга и болезнена борба, за да извоюваме политическата си независимост, а днес такава отново няма! И малцина се борят за възстановяването ѝ. Западните ценности изместиха българските, западните стандарти станаха задължителни за нас, западният път на развитие беше признат за безалтернативен, а наш собствен, уникален български така и не бе потърсен. Накратко, отказахме се от себе си. Ето срещу това статукво призовавам за духовна революция – за възстановяване на българските ценности, за търсене на наш път на развитие, съобразен с тези ценности, със специфичните особености на България и начина на мислене на нейния народ (каквото е останало от него). Сигурен съм, че все още има идеи, около които можем да постигнем национално съгласие, вярвам, че можем да спасим народа си. И тъй като не съм само по общотеоретичните концепции, а предпочитам да давам и конкретни решения, след като предложа нещо твърде абстрактно, за да бъде приложено, то ето и една идея как да стане това:

Ако всеки си подреди петте ценности, които смята за най-важни за себе си и своето семейство (аз бих си ги написал на листче за прегледност), то той ще знае какво управление би отговаряло на неговите възгледи, а следователно би могъл да подкрепи една или друга политическа сила, която да ги реализира. Но нека не се заблуждаваме, че онова, което пише в партийните програми, и онова, което партията ще направи, когато дойде на власт, са едно и също нещо. Напротив! Както казва Никола Пашич:

„Едно е, когато се говори, друго е, когато се пише.”

С други думи, партиите могат да кажат всичко, за да спечелят изборите, но когато трябва да пишат законите (нормативните актове по-общо), си проличава кой на какви интереси служи. Затова да се гласува за партия само заради изборната ѝ платформа ми се струва наивно. Следва да отдадете подкрепата си само за онази партия, която с политическото си поведение (без значение дали в Парламента или извън него) е защитила и защитава именно онези пет ценности, които точно Вие сте си подредили като най-важни за Вас. Разбира се, може да няма нито една партия, която да е приемлива и да поддържа Вашите ценности. Може да се окаже, че с политическото си поведение във Вашите очи всички партии са се компрометирали. А може и някоя партия да подкрепя само частично закрилата на най-важните за Вас ценности.

В такъв случай или Ви трябва нова партия, тъй като това, че няма такава, която да отговаря на Вашите възгледи, не означава, че не може да се създаде нов политически субект, който да отговаря. Все пак партиите не са numerus clausus, а у нас (поне би трябвало) има политически плурализъм. Така че вероятно ще откриете съмишленици и ще се организирате в нов политически субект, примерно някоя общонародна българска партия, тъй като българският народ, колкото и да е манипулиран в една или друга насока, едва ли напълно е забравил изконните си ценности.

А може би членувате в някоя партия, която само частично отговаря на възгледите Ви. Но не желаете да я напускате, защото не виждате по-добра алтернатива, а и присъединяването към нов политически субект Ви се струва рисковано. В такъв случай Вие трябва да проявите активност, за да измените политиката на партията, да я направите по-морална и по-малко меркантилистка. Ако това се окаже невъзможно въпреки Вашите и на другите членове усилия, то пред Вас ще възникне въпросът: „На кого дължа преданост? На народа и съвестта си или на партията?” И дали партията не се е превърнала в идол, който да закрива истинските ценности?

За себе си всеки следва да открие отговор на този въпрос и да действа според него.

Нека заедно се борим с натрапените ни чужди идоли в името на българския народ и българските ценности, чрез една революция духовна, а не въоръжена!

Честит Илинден!