След като на 23.04.2016 г. се явих на изпит по дисциплината „Конституционен контрол“, на който знанията ми бяха оценени с „Отличен“, днес получих следното съобщение от администрацията на Юридическия факултет:„Оценката от изпита по Конституционен контрол няма да Ви бъде призната докато не
заплатите такса 20 лв. за изпита и не представите касовия бон в ст.238. Изпита по учебен план е за 5 курс, а Вие
сте в 6 и се връщате назад поради което дължите такса!"
Между студентите от
шести курс, специалност „Право“, задочна форма на обучение (сред които съм и аз), за академичната
година 2015/2016 г., наричани по-нататък Студентите
и Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”,
наричан по-нататък ЮФ, е учредено
договорно правоотношение, чието съдържание е представено в чл. 134 и чл. 135 от
Правилника за управлението и дейността на Софийския университет „Св. Климент
Охридски” (ПУДСУ), в които разпоредби са уредени правата и задълженията (съдържанието на правоотношението) на всеки един студент.
По силата на чл. 134,
ал. 1, т. 1 и т. 2 Студентите имат правото да получат образование съобразно
учебния план и да изучават всички предвидени в съответната специалност учебни
дисциплини. Тъй като в рамките на едно договорно правоотношение на всяко право
на едната страна противостои задължение на другата страна, с противоположна
насоченост и идентично съдържание, то следва, че ЮФ е длъжен да осигури
образование съобразно учебния план и да предостави възможност на Студентите да
изучават всички предвидени в съответната специалност учебни дисциплини. Вярно
е, че дисциплината „Конституционен контрол” е предвидена за девети семестър
според учебния план, което означава пети курс, но ЮФ въпреки гореописаното си задължение не е осигурил изучаването ѝ в пети курс въпреки учебния план. С това
ЮФ като длъжник е изпаднал в забава спрямо кредитора си – Студентите.
Организирането на лекционен курс по дисциплината „Конституционен контрол” в
шести курс (а не в пети, когато е следвало да се проведе) е форма на закъсняло (а следователно и неточно) изпълнение, което
кредиторът – Студентите са приели. Съгласно чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД): „Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение,
длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за
забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.“ Тук кредиторът – Студентите се е съгласил на предложеното закъсняло
изпълнение без да търси обезщетение. По този начин Студентите са упражнили
правото си по чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ПУДСУ.
Въпреки че ЮФ е неизправната страна по това
правоотношение и е нарушил правата на Студентите по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т.
2, ЮФ решава да иска от Студентите, които са изправната страна, приела едно
закъсняло изпълнение, такса от 20 лв. за явяване на изпит. Срещу това искане
могат да се направят следните възражения:
На първо място, ЗЗД
не предоставя такова право на неизправната страна. Тя е изпълнила свое
договорно задължение, с което е била обвързана и по отношение на което е
изпаднала в забава. Недопустимо е в такъв случай недобросъвестната страна (ЮФ)
да търси обезщетение или да претендира каквито и да било разноски от
добросъвестната (Студентите) страна: първо, защото няма такова правно основание
и второ, защото ЗЗД съдържа уредба в обратен смисъл (Обща част, III Действия на
задълженията, 2. Неизпълнение). Тъй като ЮФ иска получаването на престация, на
която няма право, т.е. за която липсва правно основание, то, от една страна,
платеното ще се явява такова без правно основание, т.е. ще настъпи
неоснователно обогатяване (чл. 55 ЗЗД), а, от друга страна, знаейки за липсата на
основание и претендирайки за плащането, ЮФ се оказва недобросъвестна страна и по
отношение на това плащане.
На второ място, тъй
като ЮФ иска получаването на престация без правно основание, то получаването му
ще страда от порок. Ако приемем, че неизправната страна по договорното
правоотношение, което е сложно и включва правата и задълженията, посочени в чл.
134 и 135 ПУДСУ, се опитва да сключи в неговите рамки нова правна сделка, която
да стане част от това правоотношение, то офертата на ЮФ е да внесе оценките от
изпита срещу насрещната престация от 20 лв. Въпросът е, че тази сделка страда
от порок изначално. Първо, предлага се на кредитора да се учреди негово
задължение за право, което вече му е предоставено по силата на съществуващ
договор, т.е. предлага му се да поеме една допълнителна тежест. Второ, длъжникът
отказва да изпълни свое вече съществуващо и просрочено задължение, докато
кредиторът не поеме ново задължение. Очевидно е противоречието с добрите нрави,
тъй като неизправната страна поставя изпълнението на свое договорно задължение
в зависимост от поемането на ново задължение от кредитора, което не е част от
вече съществуващите договорни отношения между страните. Една такава сделка ще
бъде нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Алтернативно, имайки предвид, че
съществува изискване за успешното явяване на десет изборни дисциплини в един
модул от всеки студент, за да може последният да завърши специалност „Право”,
то Студентите са принудени да направят всичко по силите си, за да се сдобият с
оценката по изборната дисциплина. По този начин неизправният длъжник оказва
натиск върху изправния кредитор, за да сключи последният сделка, която е при
явно неизгодни условия и крайна нужда, а такава сделка на основание чл. 33 ЗЗД
е унищожаема. Накратко ЮФ опитва да наложи едно ново задължение на Студентите
чрез порочна сделка, която би била или нищожна, или унищожаема, знаейки за
порока и желаейки настъпването на неблагоприятния за Студентите резултат, а
именно увеличаване на онова, за което са се задължили страните в рамките на
вече съществуващото между тях правоотношение.
На трето място,
съгласно чл. 20а ЗЗД: „Договорите могат да бъдат изменени, прекратени,
разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона.“ Тук ЮФ опитва да заобиколи тази разпоредба като налага
едностранно изменение на договорните отношения, прикрито под формата на взаимно
съгласие, но последното бива постигнато с насилие над волята на другата страна.
Това е така, защото от нея се изисква да поеме допълнително задължение, за да
изпълни ЮФ свое вече възникнало, а и просрочено задължение. Несъгласието на
Студентите (кредитора) се свързва от ЮФ (длъжника) с настъпване на
неблагоприятни последици (невнасяне на оценката), които целят да насилят
кредитора да се съгласи за изменение, което уврежда имуществените му интереси.
Тъй като едно такова изменение на правоотношението ще почива на липса на
съгласие, макар и да има привидно такова, това се явява основание за нищожност (чл.
26, ал. 2 ЗЗД) или би могло да се разгледа като проява на насилие, което пък е основание за унищожаване (чл. 30 ЗЗД).
В заключение, считам,
че поради гореизложените аргументи искането за заплащане на такса в размер от
20 лв. за изпита по „Конституционен контрол“ е противоправно. Освен
посочените съображения навеждам и следните аргументи, които красноречиво
говорят за недобросъвестността на длъжника. Студентите са били въведени в
заблуждение от администрацията на ЮФ, че могат и следва да се явят на този
изпит. За такса никой нищо не им е казал. Това свое твърдение мога да установя
със свидетели, за което няма процесуална пречка. На следващо място, искането за заплащане на таксата е направено
след провеждането на изпита, когато вече Студентите нямат възможност да избират
дали да платят или не (поне според недобросъвестния длъжник), защото друга
възможност да се явят на изпит нямат. Следва да се отбележи и че въпреки
задълженията си по чл. 134, ал. 1 , т. 1 и т. 2 ЮФ не е осигурил на Студентите
никакви други изборни дисциплини за настоящия семестър, макар че такива са
предвидени в учебния план. Това съждение се отнася и за предходни семестри и
години.
Второто заключение, което може да се изведе от гореизложените аргументи, и което има общ характер, тъй като се отнася до всички студенти и специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е следното: ако Университетът не осигури на студент възможността да се яви на изпит по дисциплина, която е предвидена в учебния му план за съответния семестър, то при последващо явяване, когато то е станало възможно (пречката е отпаднала), от студента не може да се иска никаква такса за явяването му. Това е така, защото с непредоставяне на възможността Университетът (като длъжник по договорно отношение) е изпаднал в забава по отношение на това свое задължение, не го е изпълнил точно и в срок, а когато изпълнението е станало възможно и изправната страна (студентът) се е възползвала от него, то тя само е упражнила едно свое вече възникнало по силата на договорното правоотношение между страните право, което е била възпрепятствана да упражни поради недобросъвестното поведение на длъжника си - Университета.
