„Обединените нации – това е твоят
свят” – с тези думи сайтът на ООН ни посреща, когато го заредим в браузъра на
компютъра си. Бидейки единствената световна организация, занимаваща се буквално
с всички проблеми на човечеството, то няма как да не се съгласим с нейната
всеобхватност. Другата важна част е думата „твоят”. Именно върху това ще
акцентира и тази статия. Осъзнаваме ли, че ООН не е просто организация, която
има седалище на хиляди километри от нас. Не е само такава, в която се свикват
обсъждания, за които медиите ни информират, но практически ефект от тях не
виждаме. Не е нещо извън нашия свят. Ако не го осъзнаваме, то може би грешката
не е в нас...
Съвременният
свят се променя с изключително бързи темпове – нещо, което в предишните
столетия, та дори и в предишните десетилетия не е можело да се наблюдава.
Глобализацията е естествен процес, който все повече се засилва, изпреварвайки в
много голям брой от случаите способностите ни да предвидим хода му. ООН е
световната организация, която трябва да бъде способна да решава световни,
глобални проблеми. Създадена преди повече от половин век, тя в много голяма
степен не претърпява никакви изменения в структурата и механизмите си. Светът
се променя, но организацията, която трябва да решава жизнено важните проблеми,
възникващи или задълбочаващи се с тези промени, остава непроменена. Няма как
това да не се отрази и на нейната ефективност. Става очевидна необходимостта от
промени в структурата на ООН и в механизмите за взимане на решения.
Реформите
са нужни, но в какво направление? На първо място в Съвета за сигурност и то в
състава на постоянните страни членки. Този състав се базира на резултатите след
края на Втората световна война – събитие, което се случва преди почти седемдесет
години. Някои от членовете му нито имат предишната си мощ, нито могат да дадат
толкова сериозен принос в опазването на световните мир и сигурност, колкото
страни, които нямат статуса на постоянни членове. Чисто механичното разширяване
на постоянните страни членки може да бъде едно от решенията на проблема, но
по-добро вероятно би било представителството на квотен принцип по региони.
Такова е предложението на Кемал Дервиш[1]
например. Накратко то гласи: да се определят квоти по региони на базата на критерии
като население, БВП, принос на бюджета към общите блага, военен потенциал;
разширява се и се актуализира списъкът на постоянните страни членки
(Великобритания и Франция биват заменени от ЕС, а се включват и Япония и
Индия); добавят се още осем места на представители от т.нар. избирателни
колегии – представители на регионите „Другата Азия”, „Латинска Америка,
Карибски страни и Канада”, „Арабска лига”, „Африка”, „Другата Европа”; всички
тези участници – постоянни страни членки и региони, участващи като единни
субекти, разполагат с претеглен глас, формиран по горните показатели. Разбира
се, това предложение не е единствено, но има много силни страни. На първо
място, по-висока представителност, а следователно и по-голяма легитимност на
решенията на Съвета за сигурност. На второ място, представителство, базиращо се
на ясно определени критерии, свързани с реалната възможност да се поддържат
световните мир и сигурност, а не сигурни места, базиращи се на победа от преди
седемдесет години. Трябва да отпадне и правото на вето като то бъде заменено с
гласуване с квалифицирано мнозинство, определящо се от процентите на
претегления глас. Кемал Дервиш предлага сходна организация и на една нова
институция, която да се занимава със социалните и икономически проблеми. Да не
забравяме, че в момента Съветът за сигурност може да взема задължителни решения
само по въпросите на мира и сигурността, а много от глобалните проблеми като
глобалното затопляне, изчерпването на суровинните и енергийни източници,
пандемиите и др. не попадат в тази категория.
Това е само
един пример как може да се реформира ООН, за да стане тя по-ефективна и да
решава успешно проблемите на всяко човешко същество. Решения може да се търсят
и в други направления. Реформи може би са нужни и в Общото събрание. Може би е
необходима изцяло да се изгради нова структура на ООН.
Но да се
върнем там, откъдето тръгнахме: „твоят свят”. Дотук стигнахме до две заключения
– ООН е световна организация, призвана да решава глобалните въпроси, но трябва
да се реформира, за да го направи. Можем да добавим и, че всеки от нас има
интерес тези проблеми да не се задълбочат, а да бъдат решени в най-кратки
срокове, защото иначе самото ни оцеляване би било застрашено. Как можем ние да
допринесем за реформите в ООН? Щом те биха ни помогнали, можем ли изобщо да
повлияем, за да се случат?
Отговорът е
„да”. Ние сме част от този свят и имаме правото да участваме в неговото
управление. Не пряко, разбира се. Основен субект на международното право са
държавите, а и в ООН членуват те. Следователно посредством държавата. Би било
добре, ако всеки от нас се запознае с дейността на ООН в онази сфера, която
най-силно го вълнува и засяга интересите му (включително и дейностите на
специализираните й организации). След това ще може да формулира своя гледна
точка относно това как може да се променят тези дейности, за да станат още
по-ефективни. Можем да съберем съмишленици. Да отправим предложения до
правителството. Оттам нататък предложенията могат да се правят официално от
представители на държавата в ООН. Правителството може да не е съгласно и
аргументирано да посочи слабости в аргументите ни. Тогава ще направим нов проект.
Но ако не предприеме действия и не даде обратна връзка, то това правителство би
било доста съмнително дали защитава националните интереси, след като не
проявява желание да направи света по-добро място за живеене, а това е н освен
общочовешки интерес и национален такъв като част от него.
Вярно е, че
Република България не може да сравнява влиянието си в международните дела със
САЩ например – единствената суперсила в съвременния свят според преобладаващия
брой автори. Инициативи в тази насока от САЩ биха имали много по-голяма тежест
и шансове за успех. Но инициатива, която е добре обмислена и аргументирана и
ползите от която са явни, дори изхождаща от малка страна, може да получи голяма
подкрепа.
Затова
призовавам, както и многократно досега: „Бъдете активни!” Интересувайте се,
събирайте информация, изготвяйте проекти на по-доброто ни бъдеще. Нека заедно
да потвърдим, че ООН – това е нашият свят... И нашият глас ще се чуе в него!
[1] Кемал Дервиш е турски
икономист и политик, бивш ръководител на Програмата на ООН за развитие, бивш
член на Турския парламент, бивш вицепрезидент на Световната банка за Близкия
Изток и Северна Африка.
