понеделник, 25 февруари 2013 г.

Предложения за промени в Конституцията

1. Да се въведе норма на представителност вместо предварително зададен брой народни представители. Например на 25 000 гласа да се избира по един народен представител. По този начин, от една страна, би се повишила активността при гласуването, а, от друга страна, депутатските мандати ще имат приблизително равна относителна тежест. Вероятно и депутатите ще бъдат по-малко от сегашните 240, ако се избират по този начин. Да не забравяме, че това би изключило и огромните деформации във вота на избирателите, които неизбежно следват от мажоритарния вот. Повишава се и легитимността на избраните народни представители. Идеята не е нова, а е била реализирана още в Търновската конституция.

2. Промени в Конституцията, както и евентуална нова Конституция, да могат да се приемат непосредствено чрез референдум. Щом цялата власт произтича от народа и суверен е именно той, то не би следвало да има пречка да упражнява този си суверенитет и пряко, особено що се отнася до основния закон на Република България. Няма защо това да може да става само посредством представители, излъчени чрез избори.

3. Република България да бъде обявена за "постоянно неутрална" страна. Това означава, че страната няма да участва във военни съюзи и военни мисии под никакъв предлог и повод, както и че на нейна територия няма да могат да се разполагат военни бази, а съществуващите ще бъдат премахнати. Това би имало положителни последици за българската икономика, за която ще могат да се отпуснат досега насочваните към военния сектор средства. Пример за такова развитие са Швейцария и Япония. На второ място, подобен ход би допринесъл за повишаване на авторитета на страната пред цялата международна общност, за изграждането й на образ на миролюбива държава. Премахването на военните бази ще повиши доверието и на  ключови сили като Русия.

2 коментара:

  1. Това за неутралитетът по отношение на България не е добър избор за позиция на външната политика, поради геостратегическото положение на страната. Даваните за пример Япония и Швейцария нямат такава характеристика в политическата си география, която да налага политическо, икономическо или военно обвързване. Япония е остров, а Швейцария граничи само с държави в пределите на Европа с християнска и демократична ориентация и развити икономики. България е граница на християнския свят и охраняването на тази граница не е по силите на малка по предели и слаба икономически държава като нашата. Като прибавим демографския срив и влошеното качество на населението (циганизация, неграмотност) аргументите против неутралността са повече в ПРОТИВ, отколкото ЗА.

    ОтговорИзтриване
  2. Неутралитетът е свързан и с необвързване с военни съюзи. Една необвързана държава наистина по-трудно би могла да защити границите си, но въпросът е: "Има ли от кого да се защитава?" По мое мнение заплахите биха намалели, когато и страната спре да бъде обвързана във военната област с такива съюзи, които се възприемат като агресори от други страни. Освен това ресурсите, които отиват за превъоръжаване и други подобни дейности в съвременния етап на развитие на България са по-потребни за икономически инициативи, насочени към стимулиране на родното производство. Самият Вие, Анонимен, изтъквате, че държавата е слаба икономически и се наблюдава демографски срив в нея. Съгласен съм, това е очевидно. Затова именно предлагам неутралитет - за по-ефективно използване на гореспоменатите ресурси. Всичко опира до приоритети и виждания за държавното управление. Аз бих поставил на първо място икономическото развитие като най-належащо, а външните заплахи ми се струват по-слабо вероятни (иначе това, което казвате за обкръженията на Япония и Швейцария, е вярно, но и нашите съседи едва ли биха посегнали на политическата ни независимост и териториалната ни цялост).

    ОтговорИзтриване