За един щъркел и едно общество

Повод да напиша настоящата статия ми даде една публикация, която моя приятелка си беше качила на стената в социалната мрежа "facebook". Всъщност не толкова самата публикация ме впечатли, а най-вече коментарите под нея. И то не че ме впечатлиха... Те направо ме отвратиха! Публикацията е от 27 март 2014 г. /http://utroruse.com/article/108415//и си позволявам тук да я препубликувам в онази част, която е от значение за коментарите, които пробудиха у мен толкова негативни чувства:

"Деца пребиха с камъни щъркела Живка

Невероятната и затрогваща история на щъркела Живка разказват от групата за диви животни във Фейсбук. Деца в Дупница счупили крилото на птицата, но добри хора успели да я спасят:“Преди седмица прекрасната щъркелка се връща у нас от Африка и се отправя към Дупница, където най-вероятно е гнездото й. В Дупница, обаче, не всички я очакват с радост и нетърпение. Деца замерят Живка с камъни и резултатът е ужасяващо счупено крило. Добър човек я намира и прибира, занася я в местния приют за безстопанствени кучета, с надеждата, че там ще помогнат на птицата. Живка е прибрана в клетка и просто забравят за нея. Няма лекарства, няма храна, няма вода. Живка е сама, лежи, докато кръвта и тече в клетката. 5 дни не издава нито звук, забравена”, пишат природозащитниците."
По-нататък статията продължава с това как добри хора намерили щъркела случайно, докато си търсели куче, занесли птицата на ветеринар и тя оцеляла. Реакцията обаче към тази история е ужасяваща. Аз също смятам, че насилието над животните е нещо крайно недостойно и не може да бъде оправдано по никакъв начин. Но то свидетелства за по-дълбоки трансформации в обществото, които са придобили характера на една тенденция. Затова и статията не ме учуди. Коментарите към нея обаче бяха по-лошото от самото деяние на децата и много по-красноречиво от него говорят за кризата, в която е изпаднало българското общество:

"Изроди" пише един от коментаторите. 

Друг е доста по-словоохотлив, та не само дава оценка, ами и предлага решение на проблема:

" Винаги съм твърдял, че голяма част от хората трябва да бъдат кастрирани. Няма да се отрази добре на демографската криза, но качеството е по-важно от количеството. Малките помияри не са толкова виновни, колкото родителите, но за да направиш нещо подобно трябва да ти е заложено да си боклук, не е само въпрос на възпитание. 

П.П. Още 200 години ще си останем страна от Третия свят"

С такива коментари демографската криза вече не ми се вижда толкова голям проблем. Кастрирането на хората, лишаването им от възможността да имат поколение, защото то би било "нездраво", изхождайки от родителите и техните недостатъци, се нарича "евгеника".Всъщност така го наричат нацистите в Германия по времето на Адолф Хитлер, опитвайки се да обосноват от научна гледна точка извращенията, които предприемат. Както правилно бе отбелязано от анонимен коментатор на настоящата, написана от мен статия, това е варварщина, а не наука. Приемането, че изначално едни хора са лоши и поколението им също ще бъде лошо, а други поначало са добри и тяхното поколение "заслужава" да бъде част от "чистата раса", е чист нацизъм. Явно коментаторът не се е замислил,, че възпитанието е ключовият фактор, който изгражда обществото, а не гените. Расовата теория не просто е отживелица, тя е чудовищна. Такова мислене е в основата на газовите камери и лагерите на смъртта. Възпитанието е ключът към прогреса. нима ако възпитаваш едно дете от малко да цени чуждия живот и чувствата на другите, ако го приучиш на градивен и общественополезен труд, ако го възпиташ като достоен член на обществото, нима тогава това дете ще стане насилник? Нима ще се превърне в престъпник, в бич за обществото? Слабо вероятно е. А ще стане и добър родител, който ще възпита същите качества у своите деца. Обществото ни ражда такива примери на насилие, на злоба, защото родителите мислят повече за физическото оцеляване на децата, отколкото за възпитанието им. Обществото в голямата си част е настроено да мисли за оцеляване, а не за възпитание. Това не е ненормално след като голяма част от българските семейства трудно преживяват, поради икономическата обстановка в страната. Но това не може да бъде оправдание. Трябват повече усилия в рамките на семейството. Всеки трябва да осъзнае, че "Не само с хляб се живее", както казваше Исак Паси. А отговорността на държавата е да създаде такива условия на живот, които да улеснят семействата, за да не бъде ежеминутната им грижа за изхранването, но да могат да помислят и за възпитанието. Така отговорността е на държавата и на родителите. Когато родителите са починали, неизвестни, лишени от родителски права, недееспособни и във всички случаи, когато се налага заместваща грижа, отговорността за отглеждането и възпитанието на децата пада върху други лица. Но все пак си остава отговорност!

Друг коментатор, явно неподдържащ расовата теория, а насочващ се към тази за първичните разрушителни инстинкти, неподдаващи се на никакъв контрол на обществото в ранна детска възраст пише:

" не можеш да очакваш от едно дете да действа разумно и да цени живота - нито своя, нито на животните, над които има "власт", още по-малко като са група мерещи *** /блогът не допуска нецензурни изрази, дори при цитат/ келемета. Само казвам, че не е въпрос на възпитание, а на елементарни, първични инстинкти и вродени комплекси (ако има такова нещо)."

Подобно разбиране не може да бъде подкрепено. Както съвременната психология, така и философската антропология показват, че възпитанието е ключовият фактор, който прави от индивида личност и член на обществото. На колкото по-ранна възраст започне, толкова по-бързо започва да действа като част от човека, така се изгражда съвестта му, а тя е най-добрият регулатор на собственото поведение. Ако в едно дете залегне разбирането за това, което вече посочих в предишното се разсъждение по предходния коментар, ако в него се затвърдят разбиранията кое е добро и кое лошо, то то не би направило онова, което знае, че се осъжда от обществото, а ако разбере и защо се осъжда от обществото, то не би го извършило, защото няма да иска да причини вреда другиму. Това е силата на доброто възпитание - залага в хората начин на мислене, насочен към постигането на общото благо, а не само към стремежа поведението да не бъде укоримо /което е по-нисък етап в развитието на съзнанието на личността/. Личността, която е достоен член на обществото, трябва да бъде отговорна пред себе си и пред него. Ключът за това /макар че го повтарям за повече от n-ти път/ може да бъде само възпитанието!

Има и коментатори, но в самия сайт, където е публикувана статията, които не се придържат нито към расовата теория, нито към тази за изначалния разрушителен инстинкт, неподлежащ на обществен контрол. Донякъде коментарите им ме обнадеждават, че има и мислещи хора. Те посочват лошия родителски пример за съществен фактор при формирането на детските възгледи, разглеждат въпроса за възпитанието, особено на останалите коментатори, които използват нецензурни изрази и проповядват насилие, омраза и други отвратителни неща, които в едно зряло общество биха били недопустими.

Та като кратко заключение бих казал следното: вярно е, че обществото ни е в тежко икономическо положение, което се отразява и на търпимостта му към другия; вярно е, че много родители не полагат достатъчно грижи за възпитанието на децата си, а само за физическото им оцеляване; вярно е, че държавата не поема отговорностите, които е длъжна да поеме - за осигуряване на благополучието на гражданите си; но нито родителите, нито държавата могат да бъдат оправдани за това, че подрастващите стават все по-жестоки; ако всеки си беше на мястото, нямаше да се стигне дотук; не предлагам универсално решение за справяне с всички проблеми, такова е невъзможно, но това, което всички можем да направим и сме длъжни да го правим ежеминутно, е да даваме пример със собственото си поведение - не само на децата, но и на всички останали, да не си мълчим, когато виждаме злодеянието, а да се намесим - да го спрем и порицаем; родителите и държавата имат дори още по-големи отговорности, но докато не ги осъзнаят и не започнат да ги изпълняват, очертаната негативна тенденция ще продължи и ще се задълбочи.

Обществото не се мери с броя на членовете си, а с това как те се отнасят един към друг /излизайки от контекста на животните, който даде повод за тези размисли/. Възпитанието е грижа на всекиго от нас, ако искаме изобщо да има общество!