Македонският библейски мит за сътворението

/Надявам се с настоящото произведение да не засегна ничии религиозни чувства. То е изцяло художествено, като изключим малко политически размишления в началото, и цели да покаже духа на македонската пропаганда, но по един сатиричен начин. Приятно четене!/

Наложи ми се в петък да отида на едно интервю за работа. Това само по себе си не е нещо необичайно. Наложи ми се и да почакам известно (макар че заради повреда на електронното табло на мен ми беше „неизвестно”) време. Това също не ме смути. А на спирката имаше реклама. Е, не една, разбира се, но аз няма да пиша за „Кърти, чисти, извозва”, „Подменям керемиди”, „Безплатно измерване на мазнини”, „Изгубена немска овчарка, отговаря на името Чара” и др. Вниманието ми привлече едър, цветен плакат, на който бяха представени човечета в носии, някакви хълмове, разнообразявани с една-две кацнали върху тях черквички и глинени къщички, разхвърляни тук-там за колорит. И отдолу, под цялата тази палитра от всякакви „народни” елементи, струпани на едно място, беше изписано: „Македония – 6000 години история”.

Това ме наведе на разни мисли. Примерно как една нация, която съществува като такава от 1944 г. и е творение на КПСС и на други комунистически партии, в това число и на родната БКП, изведнъж се оказва, че има 6000 години история?! Македонските историци отдавна са си приписали произхода от Александър Македонски, отдавна не е новост твърдението, че българите произлизат от македонците и че четири пети от българите имат македонски корени. Всичко това би било забавно и смешно, ако подрастващите македонци не бяха убедени, че е истина. За тях те са потомци на Александър, те са автохтонно население, а всички други са пришълци, възприели техния културен и цивилизационен модел. Обучението в училищата, медийните кампании, литературата – всичко това се гради на антибългарска, от една страна, и на великомакедонска, от друга страна, основи. Две извънредно опасни течения. Силното македонско лоби в САЩ и на други места успява да наложи някои от гореспоменатите „научни” открития на македонските „историци”. Гърция поне спори за името, а ние си мълчим, колкото и да ни обиждат...

Както е тръгнало македонците, които си „щипват” по нещо от историята на един или друг съседен народ (впрочем, ако някой още не е разбрал, Кирил и Методий, според официалната македонска пропаганда, са македонци, както и техните достойни наследници Паисий, Талев, Яворов, но то щом повечето българи са с македонски корени, пак е учудващо, че изобщо има някой просветител, който да бива признат за българин!) могат да стигнат и до динозаврите (македонски безспорно).

Но нека да разгледаме как вероятно на малките македончета им бива разказван библейският мит за сътворението.

«В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безводна и пуста; тъмнина

се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата» започва Библията, както ние я знаем, но македонският вариант вероятно съдържа нещичко и преди това...

МАКЕДОНСКИЯТ БИБЛЕЙСКИ МИТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

В началото съществуваше само Македония. Тя бе обгърната от мрак, макар над нея да бе светло. От нея се роди Бог. Той бе македонец. След това Той сътвори небето и земята. А земята, с изключение на Македония, беше безводна и пуста. Тъмнината се разстилаше над бездната, но не и над Македония, и Дух Божий се носеше над водата, когато не беше в резиденцията си на Охридското езеро.

Рече Бог да бъде светлина, защото бе видял в Македония, че това е хубаво, и реши да го разпространи и над останалата земя. И започна Бог с упоритата си работа по превръщането по примера на Македония на всичко в райска градина. Първият ден беше само по прокарване на осветлението, та на Бог му остана много свободно време за почивка на Охридското езеро. Вторият ден също беше набързо оползотворен и Бог, след като отдели небето от земята, седна на една полянка, за да си хапне от любимата Македонска наденица. Следобеда прекара в още една операция на просто деление – този път на земята от водата. Привечер обаче Бог реши да се занимае с нещо по-значимо, за да си пише деня смислено изкаран и си постави задача, която се оказа истинско предизвикателство. Бог създаде флората на цялата земя по примера на Македония, откъдето всички растителни видове произлизат. След като се позанимава с тежката градинарска работа (и след като заведе всеки растителен вид в учебниците по ботаника на Македония), Бог седна, отвори си дамаджаната с люта охридска ракия, и си дооползотвори деня. Трети ден: създаване на небесни светила (заведени в учебника по астрономия на Македония), Охридско езеро, къпане, наденица, не много изтощителен ден. Биде ден, биде нощ. Ден четвърти: първи етап от създаването на фауната. След опита с флората Бог реши да не върши такива сложни операции наведнъж. За никъде не бързаше, а и щеше да има повече време за Охридското езеро, наденицата и ракията. Създаде влечугите, които се срещаха дотогава само в Македония и ги разсели по света (за всеки случай отразявайки ги в учебника по зоология на Македония). Шестия ден Бог прекара в създаване на всички други животни и на македонеца (допълване на учебника по зоология на Македония и създаване на първия по анатомия, но без картинки). Рече Бог: да сътворим македонец по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. Бог не се сещаше над какво още може да господарува македонецът и приключи с изброяването. И сътвори Бог македонеца по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Почивката включваше плажуване на брега на Охридското езеро, разходка из прекрасните македонски планини, два пъти ядене на наденица, няколко дамаджани ракия, няколко бутилки червено леко киселко вино (не отлежало поради липсата на време за тази цел), буца-две овче сирене и други деликатеси, които само македонската земя дава. Направи и преглед на вече създадените учебници, защото искаше да може да направи пълна инвентаризация един ден след като приключи предвидения от него „експеримент Ной” и да държи Ной лично отговорен, ако нещо не му излязат видовете, които са му били поверени за пазене...

Бог нарече мъжа Адам, но му викаше Даме, а жената - Ева, но незнайно защо я наричаше Ваня. Даме и Ваня живееха баш в Македония, а не в новосъздадените територии. Бог им каза, че могат там да правят всичко, но не могат да ядат от дървото на познанието, което раждаше не плод, а сочни македонски наденици. Бог нямаше нищо против да се къпят в Охридското езеро, в делнични дни от 8.00 ч. до 17.30 ч., освен в дните, когато обявяваше профилактика.

Ваня обаче беше запленена от аромата на сочната печена наденица... Тя и езерото много го харесваше, но можеше да изтрае почивните дни и профилактиката без да се къпе в него. Наденицата обаче я преследваше. Сънуваше я, привиждаше ѝ се в клоните на другите дървета, които даваха луканки и суджуци, салами, и други македонски деликатеси. Няколко пъти опита да накара змията да се увие около дървото и да откъсне този плод на познанието, за да понесе наказателна отговорност след това влечугото (което, макар и тя да не знаеше, не беше наказателноотговорно), а не тя. Но змията се оказа твърде глупава и невъзприемчива (защото беше българска змия) и на Ваня ѝ се наложи да търси друг съучастник. Даме беше подходящ. Двамата се сговориха и късно през нощта тя се качи на раменете на силния македонски войвода с буйни македонски мустаци, откъсна една наденица, поразмисли, откъсна още няколко, та да станат едно кило точно, и слезе. Запалиха огън и започнаха да си ги пекат. Бог вече беше отдавна заспал. Той си лягаше рано (може би заради ракията, защото македонската ракия е най-силна, най-пивка и най-, най-, най- каквото ще да е). До обонянието му стигна уханието на печена наденица. В просъница съобрази, че щом той не пече наденицата, а и тя сама няма как да се пече, то някой друг ще да върши това. На всички им беше забранено да вършат това, а следователно извършителите осъществяваха състава на престъпление. И се разлюти Бог, както когато беше изпил цяла дамаджана първак съвсем сам. Извиси се над Даме и Ваня и гласът му прогърмя страшен:

„Е, ЗА НАДЕНИЦАТА ВИ УТЕПАХ!”

Погледнаха го смразени от ужас Даме и Ваня (Даме си помисли: „Ке умрем за нея!”, а Ваня: „Е, са я втасахме!”). Бог си отвори Наказателния кодекс на Македония, който в свободното си време беше написал, и погледна предвиденото от Себе си наказание за този вид престъпление. Оказа се, че не беше смъртно наказание, а само изгнание без право на обжалване. Дълбоко разочарован, той ги пропъди от райската Македония да се скитат по външната земя (България). След това, понеже вече беше късно, си легна да си доспи. Преди това обаче постави охрана, защото тези двама углавници можеха като нищо да се промъкнат отново в райска Македония, а само с врата нямаше да се мине. Бяха осъществили състава на кражба (основния), бяха създали и опасност от пожар с този огън, дето запалиха. Кой да знае дали нямаше да се захванат и с взломаджийство или нещо по-лошо. Бог се спря на жива охрана – херувим с огнен меч (вярно без препоръки и опит на тази длъжност, но изглеждаше стабиляга, а и Бог отчиташе факта, че други работодатели освен Него нямаше все още).

Така бе създаден светът по подобие на Македония, бяха създадени първите хора, естествено македонци, и така те бяха изгонени от Рая (да се разбира Македония), за да заселят целия свят...