Тайната на осиновяването – другата гледна точка

Напоследък много се заговори за отпадането на тайната на осиновяването, която е предвидена в сега действащия Семеен кодекс (СК). Изглежда в тази насока ще бъде проектът за изменение и допълнение на СК, който Министерството на правосъдието се кани да внесе в Народното събрание до края на годината. След като за първи път разбрах за готвените изменения от една телевизия, то реших да попрочета повече от написаното в Интернет. Това, което ме изуми, не бяха сълзливите истории на хора, изоставени като малки деца, които тридесет години по-късно са решили да намерят биологичните си родители, нито историите на разкаяли се майки, зарязали децата си преди няколко десетилетия, които точно сега, когато отпадането на тайната на осиновяването става актуално, са се сетили каква чудовищна грешка са направили. Учудва ме колко едностранно се представя отпадането на тайната на осиновяването като нещо изключително хубаво, сякаш самата тайна е нещо ужасно, включено в СК поради незнайни причини (вероятно от чистата злоба на законодателя), и как, едва ли не, тя нарушава човешките права на осиновените.

Целта на настоящата статия е да представи и другата гледна точка (в правото има един принцип: „Изслушай и другата страна!”, на който поне аз много държа), да обясни съществуването на тайната на осиновяването и нейния смисъл. Така, след като се е запознал и с другата страна на въпроса, всеки ще може да реши за себе си дали подкрепя или не отпадането на тайната на осиновяването.

На първо място, въпреки многото написано в обратен смисъл, тайната на осиновяването у нас не е абсолютна! Тя може да бъде преодоляна, когато „важни обстоятелства налагат това”. Точната формулировка в СК е следната:

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.

След като със съдебно решение може да бъде преодоляна тайната на осиновяването, то тя категорично не е абсолютна. Основната критика на тази разпоредба, с която се сблъсках, докато четях статиите в Интернет, е, че формулировката „важни обстоятелства” била неясна, а дори според твърденията в една статия разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК била оставена недовършена, тъй като не била дефинирана формулировката „важни обстоятелства”. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК си е напълно завършена! Причината да не се дефинира възприетото от законодателя широко понятие „важни обстоятелства” е, че тези обстоятелства се определят с оглед на конкретния случай и следва да са важни именно за него, с оглед на неговите особености, а не по принцип. Обикновено такива важни обстоятелства са свързаните с встъпването в брак на две лица, поне едно от които е осиновено, за да се избегне нарушаване на забраната на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 СК, към които препраща и чл. 101, ал. 1 СК, озаглавен „Пълно осиновяване”.

Чл. 7...

(2) Не могат да сключат брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

Избягването на кръвосмешение несъмнено е важна причина, която би обусловила решение на съда, с което се постановява отпадане на тайната на осиновяването. Други важни причини биха били свързани със здравословното състояние на лицата – да речем проследяване на заболяване, изследване дали биологичните роднини са страдали или страдат от някакво наследствено заболяване и т.н. Но отново трябва да отбележим, че „важните обстоятелства” се преценяват за всеки конкретен случай по отделно, защото именно спрямо него трябва да бъдат „важни”.

На второ място, нека си отговорим на въпросите как да мислим за тайната на осиновяването и защо да не може да бъде преодоляна с простото искане на осиновения, на осиновителя или на лицата, които са дали децата си за осиновяване (биологичните родители)?

Тайната на осиновяването можем да я разберем най-лесно като си представим две съседни семейства, които живеят разделени от висока каменна стена, през която нито едното не може да види другото, а няма нито врата, нито пък стената може да бъде заобиколена. Семействата не се познават, не знаят нищо едно за друго, никога не са имали каквито и да било контакти. Един ден член на семейство А (да речем осиновен) решава да прескочи стената (това е тайната на осиновяването) с помощта на стълба (съда) и да отиде на гости на семейство Б (биологичните родители). Пред члена на семейство А съществуват два възможни изхода – или ще бъде посрещнат като скъп гост, или ще бъде възприет като натрапник. Същото се отнася и за хипотезата, в която член на семейството Б се опита да прескочи стената към семейството А. Проблемът е в това, че и биологичните родители, и осиновените с техните осиновители, са изградили нов живот, имат си свои семейства. А може и биологичните родители да пазят в тайна тази своя част от миналото си, която би могла сериозно да навреди на „новото” им семейство. Същото се отнася и за осиновения, който може и да не знае, че е осиновен, а научаването на това обстоятелство или осъществяването на контакти с биологичните му родители, може да увреди психиката му. Ето поради тази причина законодателят е издигнал стената, която да може да бъде премината само със стълба, затова не е сложил врати в стената, през които всеки член на едното семейство да може да влезе неканен в двора на другото семейство. Защото може осиновеният да иска да познава биологичните си родители, но по този начин може да разруши тяхното и на тяхното „ново” семейство щастие. Може и биологичните родители да желаят да се запознаят с детето, от което (най-често) са се отказали, но по този начин да нарушат хармонията в семейството, което това дете и неговите осиновители са изградили в семейните си отношения. За да не се стигне дотам чрез упражняването на правото на всяко дете да познава родителите си да бъдат нарушени други права и то на повече лица, необходимо е някакво ограничение.

Сега действащата разпоредба на чл. 105, ал. 1 СК предвижда защита именно за пасивната страна, чието съгласие не би се искало, ако отпадне тайната на осиновяване. Окръжният съд изслушва рождените родители на осиновения и заключението на прокурора преди да се произнесе с решение. С други думи, ако предоставянето на исканата информация ще засегне по-значими интереси от тези, които би обслужило, то отпадането на тайната на осиновяването следва да бъде отказано. Обратното би означавало да пренебрегнем разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), която гласи:

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Именно защитата на личния и семейния живот на лицата се постига чрез запазването на тайната на осиновяването. Не може някой с едностранните си действия да накърнява това право. Дори да се позовава на своето право да знае своя произход. Трябва последното право да бъде упражнявано по такъв начин, че да не се накърнява конституционното право на неприкосновеност на личния и семейния живот. Балансът се постига като се постави безпристрастен орган, който да следи за законосъобразното упражняване на правата – съдът. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ:

Чл. 57. ...
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Затова упражняването на право (всяко дете да познава родителите си), с което ще бъде накърнено друго право (правото на неприкосновеност на личния или семейния живот) или законен интерес няма как да бъде подкрепено. Съдът е гаранция, че злоупотреба с право няма да има. Ако той прецени наличието на „важни обстоятелства”, тайната на осиновяването може да отпадне, тъй като защитаваният интерес ще бъде признат за доминиращ, а и лицата, които евентуално биха били засегнати, биха имали възможност да изложат аргументите си пред съда. Разбира се, защитата на правата трябва да бъде и в двете насоки – както осиновения и осиновителите не могат да нарушават тайната на осиновяването, така това трябва да се отнася и за биологичните родители. Тайната на осиновяването в сегашния ѝ вид, поне според мен, защитава правата на всички участници в производството в оптимална степен. Защитава и правата и законните интереси на семейство А от горния пример, и тези на семейство Б. Затова не бива да отпада!

На трето място, не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че правата на осиновени и осиновители са добре гарантирани, тъй като в случай на отказ от страна на окръжния съд, неговото решение може да бъде обжалвано от тях и да бъде протестирано от прокурора (макар че прокурорът следи не за техния, а за обществения интерес, така че може да протестира и решение, с което искането им е било уважено). Тази гаранция, че още една инстанция ще провери дали са налице „важни обстоятелства”, които да налагат вдигането на тайната на осиновяването, означава, че възможностите за обективна преценка се увеличават. Това е предвидено в чл. 105, ал. 2 СК, който в нито една публикация не видях да е коментиран. Освен това никъде не се съдържа забрана същите лица на други основания да поискат вдигането на тайната на осиновяване, тъй като, както вече казах, „важните обстоятелства” се преценяват ad hoc (с оглед конкретния случай), което означава, че при други обстоятелства същите причини или при същите обстоятелства други причини могат да бъдат преценени като достатъчно важни, за да се обуслови вдигането на тайната на осиновяването.

Като се абстрахираме от емоционалните изказвания и политическото говорене, смятам, че настоящата статия даде поне малко яснота защо тайната на осиновяването съществува, какъв е смисълът от нея и защо, поне по мое мнение, цялостното ѝ отпадане не е нито необходимо, нито оправдано.