Повод да напиша настоящата статия ми дава моето възмущение, че към днешна дата (16 май 2014 г.) все още Софийският университет "Св. Климент Охридски" не е започнал изплащането на стипендиите на своите отлични студенти. В следващите редове ще обясня защо това е толкова недопустимо, противозаконно и възмутително!
Недопустимо е, защото основният смисъл на предоставянето на стипендиите ежемесечно на студентите, които са ги заслужили, е, че с тези парични средства учащите следва да посрещнат своите неотложни нужди. Сметките се плащат ежемесечно (ток, вода, отопление, общежитие), а разходите за храна са ежедневни. Нелогично е в такъв случай стипендиите, за които следва да приемем, че са основен доход на отличните студенти, да не трябва да се плащат месечно. Същото е и със заплатите. Кой работник ще се съгласи да работи за без пари няколко месеца заради едното голо обещание да му се плати наведнъж след това?! Та нали за да преживее тези месеци на неплащане, ще му се наложи да вземе кредит, а после като го изплаща ще дължи и лихва. По този начин онова, което ще получи като възнаграждение за извършения труд ще бъде по-малко, отколкото, ако го беше получавал месечно и не беше взимал заем. По тази логика би следвало и върху дължимите на трудещия се или на студента пари да се начислява лихва, за да не са на загуба, когато най-накрая им бъдат преведени сумите. А и в края на краищата, ако някой ви държи парите, които ви дължи, като междувременно няма пречка да разполага с тях, то вие на практика го кредитирате, а следователно той със сигурност трябва да ви дължи лихва.
Някой ще възрази, че стипендията е различна от заплатата... Разбира се, разлика има, но по същество и двете са някакъв вид стимул. Заплатата е стимул да се полага труд, а стипендията - да се полагат повече усилия в ученето, защото ако един студент знае, че ще бъде материално обезпечен, то той ще ангажира времето си с учене, а не с безсмислено "въртене на телефона" в някой кол център или в сервиране в някое кафене или бар. Т.е. студентите могат да се ангажират в развитие на собствения си интелектуален потенциал, а не в нискоквалифицирани дейности. След време именно заради тези свои усилия в самоусъвършенстването, тези днешни студенти ще станат качествени специалисти, полезни на обществото и на държавата си. Но за да се развиват, те... трябва и да ядат. Колко прозаично, но същевременно вярно е това! Исак Паси казва: "Човек не само с хляб живее!", но не бива да забравяме, че без хляб няма изобщо да живее... Та стипендиите са онзи стимул, който да поддържа нашия млад, тепърва изграждащ се интелектуален потенциал. И, както вече отбелязах, трябва да се отпускат своевременно, защото този потенциал, трябва от нещо да живее, докато се подготвя да стане такъв.
Възмутително е, че ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" явно не разбира тази простичка истина, изложена в горните редове. Университетът е институцията, която трябва да подготвя бъдещите специалисти в немалко на брой области. Но за да ги подготвя качествено, той трябва да им създава условия. Не само като материална база на самия Университет, а условия в най-общия смисъл. Най-вече условия за живот, в който търсенето на начин за препитание и осъществяването на дейности по изкарване на приходи за насъщния да не ангажират времето за обучение (или по-скоро самообучение) извън аудиториите. И именно Университетът бави плащанията на своите студенти! Съвсем логично стигаме до въпроса: "Защо?" Дали е поради недоглеждане, някоя съвсем лишена от умисъл грешка? Или парите са в сметката на Университета, но се чака натрупването на лихва, която да бъде присвоена, преди парите да бъдат преведени на студентите? А може би има някакво споразумение с банките, предоставящи студентски кредити при изключително високия процент за връщането им (7%) след завършване на съответната образователно-квалификационна степен... Каквато и да е причината, била тя заслужаваща сезирането на прокуратурата или съвсем безобидна грешка (която отново трябва да бъде наказана, както ще стане ясно в следващия параграф), фактът остава - студентите не получават парите си. И от това, че някой ще бъде наказан, едва ли стърженето на нечий стомах ще стане по-тихо... Възмутително!
Разбира се, непревеждането на стипендиите е и противозаконно.
В ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 90 НА МС ОТ 26.05.2000 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА
ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СТИПЕНДИИ НА СТУДЕНТИТЕ, ДОКТОРАНТИТЕ И
СПЕЦИАЛИЗАНТИТЕ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И НАУЧНИ
ОРГАНИЗАЦИИ
според
Чл. 3. (1) Стипендиите се отпускат поотделно за всеки учебен семестър и се изплащат за 5 месеца за всеки месец поотделно.
Следва горната разпоредба да тълкуваме систематично с
Чл. 4. (3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Стипендията се отпуска със заповед на ректора от
началото на втория и следващите семестри, с изключение на студентите по чл. 3, ал. 2.
Недопустимо е, защото основният смисъл на предоставянето на стипендиите ежемесечно на студентите, които са ги заслужили, е, че с тези парични средства учащите следва да посрещнат своите неотложни нужди. Сметките се плащат ежемесечно (ток, вода, отопление, общежитие), а разходите за храна са ежедневни. Нелогично е в такъв случай стипендиите, за които следва да приемем, че са основен доход на отличните студенти, да не трябва да се плащат месечно. Същото е и със заплатите. Кой работник ще се съгласи да работи за без пари няколко месеца заради едното голо обещание да му се плати наведнъж след това?! Та нали за да преживее тези месеци на неплащане, ще му се наложи да вземе кредит, а после като го изплаща ще дължи и лихва. По този начин онова, което ще получи като възнаграждение за извършения труд ще бъде по-малко, отколкото, ако го беше получавал месечно и не беше взимал заем. По тази логика би следвало и върху дължимите на трудещия се или на студента пари да се начислява лихва, за да не са на загуба, когато най-накрая им бъдат преведени сумите. А и в края на краищата, ако някой ви държи парите, които ви дължи, като междувременно няма пречка да разполага с тях, то вие на практика го кредитирате, а следователно той със сигурност трябва да ви дължи лихва.
Някой ще възрази, че стипендията е различна от заплатата... Разбира се, разлика има, но по същество и двете са някакъв вид стимул. Заплатата е стимул да се полага труд, а стипендията - да се полагат повече усилия в ученето, защото ако един студент знае, че ще бъде материално обезпечен, то той ще ангажира времето си с учене, а не с безсмислено "въртене на телефона" в някой кол център или в сервиране в някое кафене или бар. Т.е. студентите могат да се ангажират в развитие на собствения си интелектуален потенциал, а не в нискоквалифицирани дейности. След време именно заради тези свои усилия в самоусъвършенстването, тези днешни студенти ще станат качествени специалисти, полезни на обществото и на държавата си. Но за да се развиват, те... трябва и да ядат. Колко прозаично, но същевременно вярно е това! Исак Паси казва: "Човек не само с хляб живее!", но не бива да забравяме, че без хляб няма изобщо да живее... Та стипендиите са онзи стимул, който да поддържа нашия млад, тепърва изграждащ се интелектуален потенциал. И, както вече отбелязах, трябва да се отпускат своевременно, защото този потенциал, трябва от нещо да живее, докато се подготвя да стане такъв.
Възмутително е, че ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" явно не разбира тази простичка истина, изложена в горните редове. Университетът е институцията, която трябва да подготвя бъдещите специалисти в немалко на брой области. Но за да ги подготвя качествено, той трябва да им създава условия. Не само като материална база на самия Университет, а условия в най-общия смисъл. Най-вече условия за живот, в който търсенето на начин за препитание и осъществяването на дейности по изкарване на приходи за насъщния да не ангажират времето за обучение (или по-скоро самообучение) извън аудиториите. И именно Университетът бави плащанията на своите студенти! Съвсем логично стигаме до въпроса: "Защо?" Дали е поради недоглеждане, някоя съвсем лишена от умисъл грешка? Или парите са в сметката на Университета, но се чака натрупването на лихва, която да бъде присвоена, преди парите да бъдат преведени на студентите? А може би има някакво споразумение с банките, предоставящи студентски кредити при изключително високия процент за връщането им (7%) след завършване на съответната образователно-квалификационна степен... Каквато и да е причината, била тя заслужаваща сезирането на прокуратурата или съвсем безобидна грешка (която отново трябва да бъде наказана, както ще стане ясно в следващия параграф), фактът остава - студентите не получават парите си. И от това, че някой ще бъде наказан, едва ли стърженето на нечий стомах ще стане по-тихо... Възмутително!
Разбира се, непревеждането на стипендиите е и противозаконно.
В ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 90 НА МС ОТ 26.05.2000 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА
ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СТИПЕНДИИ НА СТУДЕНТИТЕ, ДОКТОРАНТИТЕ И
СПЕЦИАЛИЗАНТИТЕ ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И НАУЧНИ
ОРГАНИЗАЦИИ
според
Чл. 3. (1) Стипендиите се отпускат поотделно за всеки учебен семестър и се изплащат за 5 месеца за всеки месец поотделно.
Следва горната разпоредба да тълкуваме систематично с
Чл. 4. (3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Стипендията се отпуска със заповед на ректора от
началото на втория и следващите семестри, с изключение на студентите по чл. 3, ал. 2.
И така, семестърът започна на 24-ти февруари, както ни осведомява "Академичният календар" на сайта на Софийския университет "Св. Климент Охридски". С други думи повече от два месеца и половина (след седмица ще станат точно три месеца) след началото на втория семестър стипендията все още не е отпусната на студентите. Следователно и според законодателя тя трябва да бъде отпускана за всеки месец поотделно, а не наведнъж със задна дата. С други думи разсъжденията, направени в предходните параграфи се споделят и от законодателя, но, за наше най-голямо учудване и съжаление, очевидно не и от ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това вече е отявлено нарушение на нормативна разпоредба!
Сигурно ръководството ще си намери оправдание, вероятно и отговорност няма да бъде потърсена никому. А дори да бъде потърсена, все някак ще се измъкнат отговорните за тези абсурдни несправедливости. А онеправданите студенти... е, те все някак ще преживеят... вероятно така си успокояват съвестта виновните, макар че за да отлагаш плащанията на една по подразбиране икономически слаба категория лица (каквато са студентите), едва ли имаш съвест, която да успокояваш.
Мога само да изразя надеждата, че тези несправедливости, тази наглост и това чувство за безнаказаност у лицата, от които зависи благополучието на отличните студенти, няма да бъдат подминати с леко сърце! Защото ако си затваряме очите пред лошото и несправедливото, злините няма да намалеят. Напротив - ще получат стимул да се множат! Необходима е постоянна съпротива срещу всяко зло и всяка несправедливост. Забавянето на студентските стипендии е един чудесен повод!
Няма коментари:
Публикуване на коментар