Нацгвардията в Украйна: „Или си палач, или си жертва!”

Посвещава се на всички военнослужещи в украинската армия, които отказаха, отказват и ще продължат да отказват да стрелят по своите братя и сестри украинци

Така наречената „украинска армия” бива определяна от много специалисти като небоеспособна. Така например по думите на директора на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите, Руслан Пухов:

"Тази армия се е разложила морално и физически. По редица причини, като започнем от това, че на хората им плащаха много малко, социалният им статус беше нисък, и приключим с това, че много хора просто не искат да воюват с мирното население."

Именно това нежелание на украинските войници да избиват мирно население обаче не се харесва на управляващите кръгове в Киев. Още в началото на цинично наречената от нелегитимното настоящо правителство «антитерористична операция», която по същността си е геноцид в най-чист вид, става ясно, че редовните войски са непригодни за нейното провеждане. Вместо в Краматорск същите тези войски да изпълнят заповедта на правителството за потушаване на въстанието, те предават бронетехниката си на опълченците. Да не говорим, че мнозина от тях преминават и в редиците на народното опълчение с оръжието си и твърдата си вяра, че да воюваш на страната на народа си срещу фашистката хунта е правилно, макар и рисковано, а да избиваш мирни граждани (братя и сестри украинци) е долно и безчестно. Не всички решават да напуснат редовната армия и да влязат в редиците на опълчението още в началото. Някои войници стигат постепенно до това решение, виждайки жестокостите, които уж подкрепящите ги сили на нацгвардията извършват. Самата нацгвардия се състои от неотдавна събрани бойци на “Десния сектор“. Какво обаче е предназначението на това паравоенно формирование?

Виждайки небоеспособността на армията си (която се дължи по-скоро на нежелание да се убиват цивилни, отколкото на неподготвеност, защото за да застреляш невъоръжен човек с автоматично оръжие или за да убиеш няколко души с миномет не се изискват някакви особени умения (най-важното качество, за да извършиш нещо такова е липсата на съвест)), Киев решава да се обърне за помощ към своите съюзници, родени на Майдана. За да подчини армията и за да я направи по-управляема и “изпълнителна“, правителството не се колебае да допусне нацгвардията да се намеси в нейните дела. Все повече зачестяват историите за активисти на “Десния сектор“, които са прикрепени към редовните военни части, за да следят за изпълнението на заповедите. Съобщава се даже, че нацгвардията извършва разстрели за неподчинение. С други думи едно фашизирано паравоенно формирование безконтролно командва украинската армия и си позволява да разстрелва нейни военнослужещи, които не желаят да стрелят по мирни граждани! Поведението на нацгвардията донякъде напомня това на Полевата жандармерия в нацистката армия по времето на Втората световна война. Полевата жандармерия е въоръжена военна полиция, отговаряща не само за обезпечаването на дисциплината в армията и за регулирането на движението на войниците, но също така за задържането във военно време на отстъпващите и бягащите войници и създаването на отряди, в които те биват зачислявани, за да бъдат дислоцирани на „кризисните“ участъци на фронта. Правомощията на това формирование постоянно нарастват с влошаването на положението на нацистка Германия в края на войната: в числото на лицата, попадащи под ударите на жандармерията, са включени и мирните граждани, които са уличени или обвинени в „разпространяването на панически слухове“, както и военнослужещите, които не изпълняват с готовност дадените им заповеди. В края на войната смъртно наказание се налага от това формирование дори само по подозрение в „изразяване на неувереност в окончателната победа“. Нацгвардията на „Десния сектор“ също надзирава редовната армия, също следи за реда и изпълнението на заповедите на Киев (да се избива мирно население) и също така наказва онези, които не се подчиняват...

Но дори това не е достатъчно, за да бъдат поставени военните под контрола на киевската хунта и на екстремистите на „Десния сектор“. Напротив! Войниците, които са родом от Югоизточна Украйна все по-често се присъединяват към народното опълчение. Един от преминалите на страната на опълченците военнослужещи разказва:

„Аз съм от украинската армия и даже се страхувах да минавам през родния си град, защото излизаше, че съм окупатор в родния си дом. Беше ми много тежко. Отидох при хората от опълчението, поисках да се присъединя към тях в народната армия.“

Към операциите си срещу опълченците Киев се опитва да привлече и спецподразделения на милицията, но тяхното желание да воюват с мирното население се оказва не по-голямо от това на военнослужещите. Затова правителството, разбирайки, че по операцията си за прочистване на Югоизточна Украйна няма да може да разчита на армия и полиция, се обляга все повече на нацгвардията. За разлика от войска и милиция, нацгвардията няма задръжки по отношение на стрелбата срещу мирни граждани, както се видя на 9-ти май в Мариупол. Но, разбира се, не следва всички „заслуги“ да бъдат приписвани само на нацгвардията, защото другите безконтролно действащи паравоенни формирования могат да се обидят, че не са били споменати в списъка на главните действащи лица. В Красноармейск в деня на референдума (11-ти май) мирните граждани не ги избива гвардията, а подразделението „Днепр“ – спецчаст на МВР на Украйна, а всъщност отряд от наемници, финансирани от привърженици на настоящата власт (подразделението е създадено след идването на киевската хунта на власт и бива използвано само за силови операции срещу противници на режима). И все пак нацгвардията, „Днепр“ и много други знайни и незнайни паравоенни фашизирани формирования имат две общи черти: униформата без опознавателни знаци и извънредната жестокост.

„Това фактически са незаконно въоръжени формирования, на които въпреки това е даден карт-бланш да провеждат силови акции с цел прочистване на въстаналото население в източната част на Украйна. Затова можем да класифицираме тези подразделения например като „ескадроните на смъртта“, които станаха печално известни в Латинска Америка“ – коментира главният редактор на списание "Национална отбрана", Игор Коротченко.

И все пак, макар че проявяват голяма готовност да воюват срещу мирното население, паравоенните формирования избягват, доколкото могат срещите с въоръжени опълченци. Киевската хунта, разочарована от неспособността си да накара военните и милицията да избиват опозиционно настроеното мирно население, призовава съпротивата на Югоизточна Украйна да бъде задушена с помощта на артилерията и авиацията, но желаещите да изпълнят подобна заповед стават все по-малко. За съжаление обаче сред редиците на нацгвардията и другите фашизирани военни формирования такива лица има и те на драго сърце ще прибягнат до използването на тежко въоръжение, ако им бъде предоставена възможността.

В Украйна решително върви процес на фашизация, който започва да пуска корени и в армията. Цели се изграждането ѝ като опора на властта в борбата с инакомислещите – с онези, които изразяват неподчинение. Паравоенните формирования на „Десния сектор“ и други екстремистки образувания не само че избиват мирното население в Одеса, Краматорск, Красноармейск и в много други украински градове, но са се захванали и с овладяването на армията. Принципът им е: “Или си палач, или си жертва!“, т.е. или убиваш мирни граждани, или ние ще убием теб. Войниците от украинската армия са принудени да избират между честта си и живота си... Много от тях избират да запазят и двете и да се присъединят към редиците на народното опълчение! Така политиката на натиск поражда обратния на замисления ефект. Но дори самият опит да се фашизира армията и да се използват паравоенните формирования, за да бъдат принудени военнослужещите да извършват престъпления против човечеството, ни показва, че опитът за установяване на фашистка диктатура в Украйна е преминал на по-високо ниво и вероятно ще продължи да набира сили.