В настоящата
статия ще направя паралел между това, което в момента се случва в Украйна
(главно под влиянието на групировката „Десен сектор”) и идването на власт на
фашистките диктатури в миналото. „Рецептата” за идването на власт и
установяване на антидемократичен режим от фашистки тип се е доказала с годините
като работеща и примамлива за властовите апетити на немалко лица, а сега „главните
готвачи” на украинските кланета от последните дни я прилагат, както са я
прилагали техните учители още преди Втората световна война. Дали за пореден път
ще се получи „вкусната гозба”, с която фашизмът успя да отрови над петдесет
милиона души и да осакати безброй други? Дали отново ще трябва да търсим
радикални мерки, защото не сме го хванали навреме, когато малка доза лекарство
е била достатъчна? Тепърва ще разберем. А дотогава нека опиша как се приготвя в
Украйна рецептата за диктатура от фашистки тип (в домашни условия, т.е. с оглед
украинските специфики):
На първо място, трябва ни една малка, но добре организирана и въоръжена
групировка – „Десен сектор” („Правий сектор” на украински). Тя обединява
украински крайно десни националистически формирования, координирайки дейността
им. Преди протестните събития от началото на тази година, „Десният сектор” стои
в сянка, а не се намесва активно в политическия живот. В края на януари 2014 г.
обаче Дмитрий Ярош, лидерът на групировката, вижда своя шанс и тя започва да
издига политически искания. Ярош разглежда Евромайдана (протестите срещу
правителството на президента Виктор Янукович от началото на годината) като
удобен повод за осъществяване на „национална революция”, която по собствените
му думи трябва да завърши с „пълно
отхвърляне на режима на вътрешна окупация и с получаване на украинска
национална държава със система на всеобхватно национално народовластие”.[i]
Макар че в началото лидерите на други опозиционни партии се дистанцират от
„Десния сектор”, те в крайна сметка решават, че могат да се възползват от
„услугите” на екстремистите, явно подценявайки силата или апетита им за власт.
Екстремистите се превръщат във въоръжена охрана на Майдана, а после и в сила за
погроми.
Италианската фашистка партия на Бенито Мусолини също няма масова подкрепа.
Представянето й на изборите, в които участва, е меко казано скромно. Успява да
спечели едва 38 места на националните избори през май 1921 г. като повечето
фашистки депутати влизат в Парламента от квотата на Национал-либералната партия
на Джовани Джолити.[ii] Правителството на Луиджи
Факта (Либералната партия) подценява фашистите и решава, че може да ги използва
за своите цели в борбата срещу левицата. И тук, както и в случая с Украйна (там
беше Майданът) имаме народно негодувание – работнически стачки – и в тях
правителството вижда опасност от „болшевизиране”. Факта решава, че Мусолини е
по-малкото зло, че има малка политическа власт, и няма нищо притеснително около
него. Италианските фашисти не са многобройни, но са добре организирани и
въоръжени. Мусолини разглежда работническото недоволство като удобен повод за
завземане на властта, т.е. за извършване на „революция” (както и украинците от
„Десен сектор”). И той си представя резултата й като силна национална държава
на италианския народ, а национализмът (основаващ се на културното наследство на
Древен Рим, чийто приемник според италианския диктатор е Италия) е основното в
политическата му програма.
И в двата случая имаме малки, организирани, въоръжени групировки; и в двата
случая те биват подценявани от по-големи политически формирования, които
смятат, че могат да се възползват от тях; и в двата случая групировките
поставят в основата на идеологията си национализма, примесен с етатизъм,
милитаризъм, екстремизъм, антикомунизъм (в случая с Украйна – русофобия, която може
да се разгледа като приемник на антикомунизма) и популизъм.
На второ място, струва си да се обърне внимание на начина, по който „Десен
сектор” идва на власт. Този начин е насилствен. В началото са охрана на
Евромайдана. След като законното правителство е свалено, екстремистите се
насочват към градовете с рускоговорящо население, „за да подпомагат органите на
реда” (каквото е и официалното основание да бъдат допуснати в Одеса, където
по-късно извършват печално известните ни зверства от 2-ри май 2014 г.[iii])
в борбата им с безредиците. Самите активисти на „Десния сектор” провокират
безредиците, а след това избиват десетки, а вече и стотици украински граждани,
които не подкрепят техните възгледи. Паравоенните формирования на екстремистите
от „Десен сектор” всяват ужас сред населението като разстрелват мирни граждани,
изгарят ги, пребиват ги и т.н. Одеса, Славянск, Краматорск и Андреевка са
най-ярките примери за това. Междувременно, ползвайки се от страха, който са
създали, екстремистите започват да предявяват политически искания. Лидерът на
„Десен сектор”, Дмитрий Ярош, в началото преговаря да бъде назначен на поста
заместник-председател на Украинската служба за сигурност, но вече (с оглед
нарасналата значимост или поне страха от „Десен сектор”) не го устройва нищо
по-малко от президентското кресло. В интервю за украинския вестник „Фокус” от
8-ми май 2014 г. Ярош заявява: „Заемането
от „Десния сектор” на висши държавни длъжности в страната би означавало
определена стабилизация. Ние сме способни да построим могъща, процъфтяваща,
демократична Украйна”.[iv]
В Италия Мусолини идва на власт също по насилствен начин – с Похода към Рим
(27-30 октомври 1922 г.). През август 1920 г. фашистите на Мусолини участват в
разгонването на стачка във фабриката на „Алфа Ромео” в Милано, а след това
получават негласната подкрепа на правителството за борбата си срещу
социалистическото движение. Постепенно изявите на фашистите се разпростират и
на други места в страната, като стават все по-мащабни и жестоки. Инструментът,
който основно използват фашистите, за да увеличат влиянието си в обществото е
страхът. Страхът сред населението се повишава от най-значимата им акция –
Похода към Рим. На шестдесетхиляден митинг в Неапол на 24 октомври 1922 г. Мусолини
открито заявява: „Дойде времето фашистите
да се заемат с управлението на Италия. То или ще ни бъде предадено доброволно,
или ще тръгнем на марш към Рим и сами ще го вземем в ръцете си”. Отрядите
на фашистите тероризират градовете и заемат ключови позиции по долината на река
По.[v]
Пътят към властта на Мусолини е открит: правителството бездейства,
инакомислещите са уплашени. Влизайки в Рим, Мусолини получава от краля
най-високия държавен пост – министър-председателския, а също така и постовете
на министър на вътрешните работи и на министър на външните работи.
И в двата случая основният инструмент, с който си служат „Десният сектор” и
фашистите на Мусолини е терорът (като пример може да бъде посочена и
„Кристалната нощ” в Германия по времето на Хитлер); и в двата случая страхът
бива всяван с убийства, мъчения и други форми на насилие, прилагани от
паравоенни формирования на тези групировки (Хитлер също разполага с паравоенни
формирования – СС и СА); и в двата случая лидерът им се цели в най-високия
държавен пост. Мусолини се сдобива с желаното, а дали и Ярош ще успее...?
На трето място, следва да се отбележи ограничаването на политическата
активност на опозиционните партии. Няма как да бъде изградена стабилна
диктатура при налична опозиция. Когато на 6-ти май 2014 г. се провежда заседание
на Върховната рада на Украйна, фракцията на комунистите бива изгонена от
заседанието, защото подкрепяла „сепаратистите” (така западните и украинските
медии наричат украинските граждани, които искат федерализация, за да могат да
запазят своите език и традиции от насилственото им премахване, което целят
екстремистите от „Десен сектор”). На това заседание следва да бъде разгледан
докладът за ситуацията в Донбас и за използването на сила там.[vi]
Ясно е, че комунистите ще обвинят правителствените сили и екстремистите за
геноцида в тези райони, а някои истини, както се знае, са неудобни. Затова
Върховната рада решава, че присъствието на комунистите е излишно. Това е една
от показателните крачки в посока към ограничаване на демокрацията – отнемане на
правото на народни представители, избрани по силата на закона, да изпълняват
задълженията си. Така започва ограничаването на политическата дейност на
най-неудобната за „Десния сектор” партия (нещо, което и самият Ярош споделя
като част от политическата си програма[vii]).
А докъде ли ще стигне?
Още с идването си на власт Мусолини забранява Италианската комунистическа
партия. След това постепенно се премахват и останалите политически партии, за
да остане единствено фашистката. В почти всички страни по света, където се
установява диктатура, правилото е да се забрани опозиционната партия или всички
опозиционни партии (а такива често са всички партии с изключение на
осъществяващата диктатурата). Вярно е, че в Украйна засега само гонят
депутатите комунисти от заседания, но това само по себе си е отричане на
демокрацията, а вероятно в по-далечен план е и предпоставка за разиграване на
сценария от фашистка Италия.
На четвърто място, за да може да се реализира една диктатура, то на нея й
трябва и подходяща външна среда. Тази диктатура не може да „диша”, ако
съществуват достатъчно силни външни фактори, които да я задушат още в зародиш.
Това е и историческият шанс на всички фашистки диктатури по света. Може да се
каже, че международната обстановка е хранителната среда за една диктатура от
фашистки тип.
Идването на Мусолини на власт не е възпрепятствано от никакъв международен
натиск. Великите сили не си дават сметка до какво може да доведе фашистката
идеология. Същото се отнася и за идването на Адолф Хитлер на власт в Германия,
както и на Франко в Испания. Западът гледа на тях като на потенциални съюзници
срещу СССР и комунизма. Съветският съюз се възприема като най-голяма заплаха и
по всякакъв начин фашистките режими биват насочвани да отприщят разрушителната
си мощ срещу него. На тях им биват правени отстъпки – т.нар. „политика на
умиротворяване”. задоволяват се техните искания само и само да тръгнат срещу
„комунистическата заплаха”. Така са пожертвани Абисиния и Австрия, така загива
и Чехословакия преди Втората световна война. Накрая, както казва Чърчил по
повод подялбата на Чехословакия със съгласието на Чембърлейн и Даладие на
Мюнхенската среща с Хитлер и Мусолини: „В Мюнхен нашите министри
избираха между войната и позора. Те избраха позора, за да получат и войната.”[viii]
Днес „Десният сектор” отявлено призовава към антидемократично управление и
„чиста украинска нация”, избива по улиците на украинските градове гражданите на
собствената си държава и се е устремил към най-висшите позиции в държавното
ръководство. Западните „демокрации” отново демонстрират същото разбиране,
каквото и преди Втората световна война: че всичко друго е за предпочитане пред
Русия и че агресията трябва да се насочи срещу нея. Отново бива подценявано
значението на фашизма като явление – не му се обръща внимание. А това, че
стотици биват избивани в Украйна и че се задава хуманитарна катастрофа,
изглежда, че не е проблем на Запада. Важното е Русия да бъде в неизгодно
положение, а останалото са... подробности...
Политическото късогледство на западните „демокрации” доведе до най-голямата
катастрофа в историята на човечеството преди повече от седемдесет години –
Втората световна война. Днес същото това късогледство дава хранителна среда на
чудовището, победата над което ще честваме утре (9-ти май). Но да честваме 69
години от победата над фашизма при положение, че той се завърна и че всеки ден
на кървавия му олтар се правят приношения с животите на украински граждани...
Украинската рецепта за диктатура от фашистки тип в домашни условия се
изпълнява извънредно точно от главния готвач „Десен сектор”. Той си е осигурил
всички необходими продукти – крайна националистическа и антидемократична
идеология, етатична и екстремистка, паравоенни формирования, подкрепата на
Запада; разполага и с необходимите прибори, за да изпълни рецептата – терора
във вътрешен план и разиграването на „руската карта” във външен (някога е била
„комунистическата заплаха”). Остава само да видим дали и резултатът ще бъде
този, който винаги досега е настъпвал, когато „готвенето” стигне докрай и
„гозбата” е готова за сервиране...
[i] http://euromaidan.rbc.ua/rus/-pravyy-sektor-nazval-soglashenie-s-yanukovichem-ocherednym-21022014160600
[ii] http://www.hrono.ru/sobyt/1900sob/1922ital.php
[iii] http://www.politonline.ru/comments/16288.html
[iv] http://un.ua/rus/article/508590.html
[v] http://www.hrono.ru/sobyt/1900sob/1922ital.php
[vi] http://agregator.pro/fraktsiyu_kompartii_vyignali_s_zakryitogo_zasedani.2454489.html
[vii] http://ord-ua.com/2014/01/28/zayava-dmitra-yarosha--lidera-pravogo-sektoru/?page=1
[viii] http://chitanka.info/text/2835/17
Няма коментари:
Публикуване на коментар